Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Звучи разумно.

— Винаги съм била разумна — тя направи гримаса. — Някой би могъл да ме определи като скучна. Роби казваше, че това била една от чертите ми, които много харесвал. Знаел, че няма да го изкуша да прави нещо, с което да разруши кариерата си. Е, вярно ли е това, което се говореше в нюзрума? Рицин? Бил е отровен с рицин?

— Докато боледуваше, в болничната лаборатория бяха направени изследвания. Нашата лаборатория трябва да ги потвърди, но да, по всичко личи, че е бил отровен с рицин.

Бинди тръсна нетърпеливо глава.

— Това е някаква лудост. Разбирате ли, звучи нелогично. Роби и рицин. Къде е връзката?

„Ако знаех отговора на този въпрос, всички бихме могли да се приберем да спим“.

— Засега не знам и аз. Това е едно от многото неща, които се опитвам да разбера.

— Ясно. А какво искате да узнаете от мен?

Бинди посегна към пакета „Марлборо“, сряза целофана с нокът и извади една цигара.

— Що за човек беше той?

Бинди запали цигарата, дръпна, издиша и загледа Карол с присвити очи през дима.

— Нямате представа колко пъти са ми задавали този въпрос. Само че обикновено с по-развълнуван тон — Карол отвори уста, за да допълни нещо, но още преди да заговори, Бинди размаха успокоително ръце. — Не се шегувам, разбирам защо се интересувате. — Въздъхна и се усмихна, а изражението й се смекчи. — Що за човек беше Роби ли? Беше добро момче. Използвам съзнателно думата „момче“. Още не беше напълно пораснал. Беше талантлив и го съзнаваше. Не беше арогантен, но знаеше какво може, разбирате ли какво имам предвид? Знаеше колко струва и се гордееше с постиженията си. Какво друго? — тя замълча и си дръпна от цигарата. — Обожаваше музиката и футбола. Ако не беше станал футболист, сигурно би избрал професията на диджей. Обичаше музиката и я разбираше. Това ни свърза — тя вдиша дима. — Това и сексът, предполагам. И в това отношение го биваше. — Сега в усмивката й се прокрадна тъга. — Толкова бях влюбена в него в началото. Но това нещо, влюбването, не може да трае вечно — тя отвърна поглед и загледа горящата си цигара.

— Ако човек има късмет, влюбването се превръща в нещо по-дълбоко — отвърна Карол.

— Такова нещо е възможно само ако и двамата са зрели хора. Проблемът с Роби беше, че неговото ниво на емоционална зрелост го караше да прилича на герой от тийнейджърска комедия. Винаги беше изпълнен с добри намерения, но ги забравяше много лесно, особено ако се озовеше в близост до шампанско и блондинки едновременно — тя загаси цигарата си и се облегна назад. — Омръзна ми да попадам на разни снимки в клюкарските списания и да чета гадни иронични коментари в колонките за живота на звездите. Върнах му пръстена и му обясних, че може да опитаме отново, когато му омръзне да се държи с жените като малко дете в сладкарски магазин.

— Значи вие прекратихте годежа?

През открехнатата врата долетя потракване на билярдни топки, после се чу мекото тупване на една, когато падна в джоба. Бинди се усмихна и посочи към антрето.

— Господин Такт и Дипломация, а? Да, аз сложих край на годежа.

— Как го прие Роби?

Бинди извади нова цигара.

— Първоначално беше разстроен. Предимно поради наранено честолюбие. Освен това вероятно се притесняваше, че вече няма да получава покани за най-готините концерти. После, когато разбра, че съм искрена в желанието си да си останем приятели, се поуспокои. През последните няколко седмици бяхме в най-добри отношения. Говорехме по телефона почти всеки ден, разменяхме си файлове с разни парчета, а миналата седмица, когато момчетата дойдоха в Лондон за мача с „Арсенал“, вечеряхме заедно.

— Следователно твърдите, че раздялата не се е отразила на приятелските ви чувства?

Бинди се намръщи.

— Я чакайте, да не би да си мислите, че имам нещо общо с цялата история?

Тя изгледа яростно Карол, в нетрепващия й поглед припламна гняв, но изведнъж по миглите й проблеснаха сълзи.

— Опитвам се да си изградя представа за живота на Роби — това е всичко — каза меко Карол.

— Ами добре, направете разпечатка на неговите телефонни разговори — и на моите. Ще видите колко често и колко дълго сме разговаряли.

— Кога разговаряхте за последен път?

— Обадих му се в събота сутринта — каза Бинди с малко треперлив глас. — Винаги се чувахме преди мач. Каза, че не можело да разговаряме в момента, не се чувствал добре и чакал лекаря на отбора — тя примига ожесточено няколко пъти. — По това време вече е бил отровен, нали?