Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Карол кимна.

— Така предполагаме. А кога беше предишният ви разговор?

Бинди се замисли за миг.

— В четвъртък привечер. Канеше се да излиза с Фил.

„Да му се не види“.

— А когато разговаряхте в събота, той да е споменавал, че е срещнал някогашен съученик в четвъртък, когато е бил в „Аматис“?

— Не. Нали ви казах, нямаше време да си бъбрим. Просто му пожелах успех и го помолих да се обади, когато се почувства по-добре — в погледа й проблесна разбиране. — Да не би да мислите, че въпросният съученик го е отровил?

— Не искаме да прибързваме. Но той е споменал пред Фил, че срещнал човек, с когото са учили заедно. Този човек би могъл да ни даде по-ясна картина на прекараната от Роби вечер. Засега ни интересува това. Кажете ми, Бинди, Роби дрогирал ли се е някога?

— Вие шегувате ли се? Той отказваше дори да стои в една стая с човек, който пуши джойнт. Обичаше да си пийне, но до дрога не се докосваше. Винаги е казвал, че човек знае как му действа алкохолът, но никога не може да предположи какъв точно ще бъде ефектът на дрогата върху организма му. Ако мислите, че някой е успял да му даде отровата, смесвайки я с дрога, предположението ви е погрешно.

Може да беше опит за заблуда, а може и да беше истината. Така или иначе, резултатите от аутопсията щяха да покажат дали близките на Роби се опитваха да го представят неоснователно като светец.

— И в последния ви разговор той не е казал нищо, което да навежда на мисълта, че е променил позициите си?

— Изключено. Освен това, нали ви казах, разменихме само няколко думи.

— Поне не сте се разделили скарани — каза Карол.

— И още нещо… — Бинди се усмихна едва-едва, придавайки си смелост. — Знаете ли, ако имах намерение да убия Роби, нямаше да го направя скришом. Щях да се постарая у него да не остане съмнение за това какво му се случва и защо. Само че… — лицето й се сгърчи и тя се закашля от цигарения дим. — Никога не ми се е искало да го убия. Блондинките — да, може би. Но Роби? За нищо на света.

— А кой би могъл да поиска да го убие? Кой го е мразел толкова, че да пожелае да го направи?

Бинди прокара пръсти през къдриците си.

— Нямам никаква шибана идея. Не беше от хората, които предизвикват такива реакции. Нали ви казах, беше добро момче. Има футболисти, които като че ли прекарват живота си в търсене на конфликти. Имат нужда да се представят като сурови мъже в собствените си очи. Роби не беше такъв. Беше учтив, добре възпитан — по-скоро Дейвид Бекъм, отколкото Рой Кийн. Ако някой се опиташе да се сдърпа с него извън игрището, той просто обръщаше гръб и си тръгваше. Единственото, за което се сещам… — тя замълча и поклати глава.

— Какво е то?

— Глупости, няма значение.

Карол се приведе напред.

— Бинди, аз съм принудена да се хващам за сламки. Бих изслушала всяко предположение, независимо от това колко глупаво може да ви се струва.

Бинди отново поклати глава и дръпна яростно от цигарата.

— Ами… мислех си за хазарта. Наясно съм, че в залаганията се играе с огромни суми. Нали четем за хазартни синдикати, разни тарикати успяват да приберат милиони лири. В Австралия, Хонконг, Корея, Филипините. Около футбола има много залагания. Публикуваха материали във вестниците, имаше и предавания по радио „Файв Лайв“. Просто се чудех… през този сезон „Викс“ играят по-добре, отколкото някой би могъл да очаква. Изкачват се в класирането и създават главоболия на големите футболни босове. Ами ако… — тя взе чашата си и отпи.

— Дали отпадането на един играч би се отразило толкова на отбора? — Карол отправи въпроса по-скоро към себе си.

Откъм антрето се разнесе гласът на Сам.

— Би се отразило, ако играчът е Роби. Имаш ли представа колко голове са били вкарани, само защото той е подал паса? Имаш ли представа колко топки са били спасени, защото Роби се е намесил в критичния момент? Има играчи, които могат да повдигнат духа на целия отбор. Роби беше такъв футболист.

Настана продължително мълчание, докато всички обмисляха думите на Сам. После заговори Бинди.

— Нямате представа колко ме вбесява тази мисъл. Да заличиш толкова хубави неща от света само заради пари — тя издаде звук, наподобяващ плюене. Покри устата си с ръка и си пое дъх.

— Интересно предположение — каза Карол.

Бинди вдигна поглед към нея. Очите й плуваха в сълзи.

— Горкото ми, милото ми момче — подсмръкна тя и се изправи с усилие от дълбокото кресло. — Мисля, че е време да си вървите. Не виждам с какво друго мога да ви помогна, а трябва и да прослушам някои записи. Ако ми хрумне още нещо, ще ви се обадя. А сега имам нужда да остана сама.