Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Светлината от екрана се усили, цветовете станаха по-ярки и Тони започна да търси. Екранът хвърляше светлини и сенки по лицето му, създаваше илюзия за движение, макар че чертите му оставаха неподвижни.

— Хайде — мърмореше той под нос. — Покажи се. Знаеш, че дълбоко в себе си го искаш.

Карол вдигна щорите, които я изолираха от останалите членове на екипа. Беше насрочила срещата за анализ на разследването за девет сутринта, но макар че беше едва осем и десет, всички вече бяха тук. Дори Сам, който я беше оставил пред дома й в четири без пет. Запита се дали неговият сън е бил по-ободряващ от нейния. Тя знаеше, че я беше изчакал да влезе в апартамента на приземния етаж, който бе наела от Тони, за да се увери, че е в безопасност. После беше неин ред да наблюдава и изчаква. Докато хранеше оплакващия се Нелсън, проследи светлините на фаровете, които преминаха по прозореца на кухнята, а после изчезнаха зад живия плет, който отделяше входната алея на съседите от тяхната. Когато се убеди, че Сам наистина си е тръгнал, тя си наля солидна доза бренди и тръгна нагоре по стълбите.

Събирането на пощата от изтривалката зад процепа във входната врата беше нещо необходимо, а освен това и добро извинение, за да се качи в кабинета на Тони, който се намираше на първия етаж. Остави писмата на бюрото му, после се отпусна в креслото срещу онова, в което той обикновено сядаше. Обичаше това кресло — беше широко и дълбоко, възглавниците му я приемаха в уютната си прегръдка. Беше толкова голямо, че напомняше на пещера — така изглеждат креслата на възрастните в очите на малките деца. Седнала в това кресло, тя беше обсъждала с него възложените й разследвания, беше споделяла своите преценки за колегите си от екипа, беше анализирала стремежа към справедливост, който продължаваше да я кара да върши работата си въпреки свързаните с нея опасности и разочарования. Той беше развивал своите теории за поведението на престъпниците, раздразнението си пред недостатъците на здравната система, свързани с лечението на психическите заболявалия, беше споделял силното си желание да помогне на хората да станат по-добри. Невъзможно бе да се изчисли дори приблизително броят на часовете, които бяха прекарали в непринудена близост в същата тази стая.

Карол подви крака под себе си, сгуши се в креслото и изгълта половината чаша бренди, без да трепне. Само пет минутки, и щеше да слезе долу.

— Иска ми се да беше тук — каза тя на глас. — Струва ми се, че нямаме никакъв напредък. В друг случай никой не би и очаквал от нас особен напредък в толкова ранен етап на разследването. Само че сега става дума за Роби Бишоп и всички ни следят неотклонно. Тоест отсъствието на напредък е недопустимо — тя се прозя и допи брендито. — Знаеш ли, много ме уплаши — продължи тя, сгушвайки се още по-дълбоко в меките възглавници. — Когато Крис ми каза, че си се натъкнал на онзи луд с брадвата, имах чувството, че сърцето ми спря — като че ли светът наоколо започна да се движи в забавен каданс. Да не си посмял да ми погодиш друг път такъв номер, копеле такова — тя повдигна глава, намести по-удобно една от възглавниците, притвори очи и почувства как тялото й се отпуска под въздействие на алкохола. — Но ми се иска да ме беше предупредил за майка си. Тя е специален случай. Нищо чудно, че си станал такъв чешит.

Следващото, което Карол чу, бе шумното включване на радиото — будилник в спалнята от другата страна на коридора. Схваната и дезориентирана, тя се изправи със залитане и погледна часовника си. Седем часа. Беше успяла да поспи по-малко от три часа. Време беше всичко да започне отново.

И ето я вече тук. Беше взела душ, беше се преоблякла, нивото на кофеина в организма й вече доближаваше рисковото, след което щеше да започне да трепери. Карол среса с пръсти гъстата си руса коса и започна да се рови в подготвената от Пола купчина изрезки от вестници с материали, посветени на смъртта на Роби Бишоп. Съсредоточаваше се с все сили, защото изобщо не й се искаше да обмисля начина, по който бе прекарала нощта. Вдигна глава едва когато влезе Крис Дивайн с кафяв хартиен плик в ръка.

— Сандвич с бекон и яйце — каза тя кратко и го остави на бюрото. — Ще бъдем готови, когато ти си готова.

Карол се усмихна, вперила поглед в гърба й, докато Крис излизаше. Тя винаги знаеше кога подобен приятелски жест е уместен, беше специалист по дребните неща, които караха колегите й да чувстват увереност, че могат да разчитат на подкрепа. Карол се питаше как са се справяли, преди тя да се присъедини към екипа. По първоначален план Крис трябваше да се присъедини към тях от самото начало, но по онова време майка й умираше от рак и тя не пожела да напусне работата си в лондонската полиция и удължи престоя си там с три месеца повече от предварително заплануваното. Карол въздъхна. Може би, ако Крис беше дошла от самото начало, инспектор Дон Мерик щеше да бъде още сред тях.