Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Досега не съм открила нищо интересно в компютъра на Бишоп. След четвъртък вечер няма изпращани съобщения — с изключение на едно до неговия мениджър, в което дава съгласието си за интервю за някакво испанско мъжко списание. Освен това нито веднъж не е отварял сайта www.bestdays.co.uk — поне не от домашния си компютър. Историята на търсенията показва почти изключително сайтове, свързани с футбол или музика. Миналата седмица си е купил по интернет нови колонки. Което изключва възможността да се е самоубил, ако изобщо някой си е помислил такова нещо.

— Не съм сигурен. Ако изпадна в депресия, може първоначално да реша да изхарча малко пари с надеждата да се поразведря — намеси се Сам, но като забеляза, че Карол отправя очи към тавана, бързо допълни: — Не че някой предполага самоубийство.

— Не и с рицин. Прекалено трудно се намира, смъртта от такава отрова е много бавна и мъчителна — каза Карол, повтаряйки думите на доктор Денби. — Що се отнася до сайта „Най-хубавите дни от нашия живот“, ако вземем предвид, че открихме адреса у Роби, можем да предположим с известна сигурност, че човекът, с когото са пили същата вечер, е бил запознат с въпросния сайт. Стейси, как мислиш, има ли начин администраторите на сайта да ни помогнат?

— Зависи от отношението им към нас… — започна Стейси.

— И от това дали си падат по футбол — допълни Кевин.

Стейси доби скептично изражение.

— Може да опитаме. Предлагам първо да ги помолим да разпратят съобщение до всички регистрирани посетители, завършили гимназията в Харистаун, с молба да им изпратят скорошна фотография и описание на това, което са вършили в четвъртък вечерта. Така можем да задвижим събитията, без да чакаме прокурорско разрешение да прегледаме компютрите на администрацията на сайта.

— А това няма ли да послужи като любезно предупреждение към нашия убиец? — осведоми се Кевин. — Нали така ще му подскажем, че се интересуваме от него? Нали знаете, аз самият съм завършил тази гимназия. Не бяхме сред най-големите почитатели на властите. По онова време в Харистаун не живееха толкова юпита, а по-сурови и грубовати хора. Дори по времето, когато Роби е бил ученик, обитателите на квартала не са били от хората, които биха си счупили краката от старание да помогнат на полицията. По-скоро биха пратили с удоволствие чужда снимка, само за да се позабавляват и да ни отклонят от истинската следа. Предлагам да поискаме от администраторите имената и адресите на всички регистрирани в сайта, и ако откажат, да се обърнем към прокуратурата.

Карол забеляза раздразнението, което припламна за миг в очите на Стейси. Тя обикновено не коментираше неспособността на колегите си да разберат света на информационните технологии; рядко допускаше някой да забележи истинските й чувства по този въпрос.

С израз на умора и примирение Стейси каза:

— Единственият адрес, който се съхранява от администраторите на уебсайта, е адреса на електронната поща на абонатите. Възможно е да разполагат с данни за плащания по кредитна карта, но дори да е така, те са под закрилата на закона за защита на личните данни и е изключено да се доберем до тях без специално разрешение на прокуратурата. Важното в случая е това, че по какъвто и начин да се свържем с тези хора, не е възможно това да се запази в тайна. Първият човек, с когото се свържем, ще влезе онлайн още преди да сме се качили обратно в колите си, и ще разпрати съобщение за нещата, от които сме се интересували. По-добре да започнем открито от самото начало. Хората от онлайн общността са много по-склонни да сътрудничат, когато бъдат включени в процеса на търсенето. Ако приемем да работят с нас, ще ни помогнат. Ако се отнасяме с тях като с възможен враг, ще се постараят да ни усложнят живота двойно.

За Стейси това беше внушителна реч. Карол си каза, че то доказва доколко сериозно приема случая.

— Така да бъде. Заемай се, Стейси. Виж дали ще успееш да убедиш хората от „Бест Дейс“ да ни сътрудничат. Ако се сблъскаш с категоричен отказ, уведоми ме. Кевин, ти от своя страна може да се поровиш из снимките от времето, когато ти си бил ученик, виж дали ще намериш нещо озадачаващо за някои от съучениците ти и дали те казват истината за себе си. Крис? — Карол се обърна към сержант Дивайн. — Какво направихте в „Аматис“?

Крис завъртя отрицателно глава.

— Хората, които са работили на бара в четвъртък, са забелязали Роби, но са били прекалено заети, за да се поинтересуват с кого е. Същото се отнася и до клиентите — е, струва ми се, бихме могли да изключим вероятността да е бил в компанията на зашеметяваща блондинка. Това вероятно биха забелязали. Но Пола забеляза нещо… — Крис кимна към Пола и извади някакъв лист от една папка. — Над бара има монтирана камера за видеонаблюдение, която покрива територията наоколо. Лошото обаче е там, че целта на камерата е да следи персонала, а не клиентите. Така собствениците искат да се уверят, че всички пари влизат в касата и че никой не продава наркотици на бара. Затова и обективът не е насочен към клиентите. Все пак успяхме да измъкнем това — тя отиде при бялата дъска и забоде на нея една снимка. Изображението изглеждаше зърнесто поради силното увеличение.