— Вървейки по този маршрут, те са били заснети единствено тук, и то отстрани, при това за по-малко от минута. Какъвто и друг маршрут да бяха избрали, някоя от камерите щеше да ги заснеме в лице. Вижте как са се движили. Никой не би правил случайно такива сложни завои. И ми се струва, че избягването на камерите не е било идея на Роби.
Всички загледаха картата.
— Много точно наблюдение, Пола — каза Карол. — Следователно можем да предположим с доста голяма сигурност, че търсим местен човек. Някой, който е завършил гимназията в Харистаун и познава добре Темпъл Фийлдс. Не изключваме напълно твоята теория, Кевин, но като че ли става дума по-скоро за някой, който е завършил твоето училище, отколкото за руската мафия. Освен ако не им е хрумнало да се възползват от местните таланти. Затова и не бива да изключваме никоя версия. Пола, можем ли да бъдем сигурни напуснали ли са Темпъл Фийлдс и в каква посока са тръгнали?
— Цари пълна неяснота, шефе. В тази част на града има вече и доста елегантни и скъпи жилища. А може да са си тръгнали с кола. Няма начин да разберем. Единственото, което знаем със сигурност, е, че не са вървели пеш по някоя от главните улици в тази част на Темпъл Фийлдс.
— Добре. Нека продължим да търсим записи от видеонаблюдението в търговските обекти в същата зона. Някакъв напредък в опитите да разберем откъде е бил взет рицинът?
Кевин погледна бележника си.
— Разговарях с един преподавател в катедрата по фармакология в университета. Той каза, че не било трудно да се извлече. Необходими били само зърна рицин, ацетон, силен алкален разтвор и някои дреболии, които могат да се намерят във всяка кухня — стъклен буркан, филтър за кафе-машина, пинсети, такива неща.
— А от къде могат да се вземат зърна рицин? — попита Крис.
— Растението е често срещано из всички земи на юг от Алпите. Можеш да си поръчаш зърна онлайн без проблеми. Така погледнато, ако на някой от нас му се прииска да произведе достатъчно рицин, за да затрие всичко живо в тази сграда, ще успее да се справи в рамките на една седмица. Не мисля, че има някакъв смисъл да се опитваме да проследим доставките на необходимите материали — каза уморено Кевин.
Трудно беше да не се подадеш на потиснатост след този разговор. Карол си повтаряше, че имат някакъв напредък, колкото и да е незначителен. Във всяко разследване имаше етапи, когато се тъпчеше на едно място. Скоро щяха да пристигнат резултатите от лабораторията и патоанатомията. Дано с тях да отворят в стената първата пукнатина, от която да тръгне големият пробив.
Нажежени до червено стоманени червеи, покрити с остри шипове, разкъсваха плътта му. Забравил всякакъв стоицизъм, Тони изкрещя. Болката намаля до пулсиращ бодеж — все едно че в бедрото му се бе промушила електрическа змиорка. Той дишаше повърхностно, през сподавени стонове.
— Всички казват, че ваденето на дренажите било най-неприятно — отбеляза дружелюбно попрезрялата медицинска сестра.
— Ох-х-х — изпъшка Тони. — Прави са.
По лицето и шията му беше избила пот. Цялото му тяло се стегна, когато той почувства раздвижването на втория дренаж.
— Само минутка. Изчакайте една минута — прошепна той.
— По-добре да ги вадя, отколкото да ги вкарвам — заяви сестрата и продължи да си върши невъзмутимо работата.
Познаването на предстоящата болка не му помогна да я понесе по-лесно. Той сви юмруци, стисна клепачи и си пое дъх. Когато крясъкът му заглъхна, познат глас подразни слуха му.
— Винаги е бил женчо — обърна се небрежно майка му към сестрата.
— Виждала съм силни мъже да плачат, когато им вадят дренажите — отвърна сестрата. — Той се държа по-добре от повечето.
Ванеса Хил потупа сестрата по рамото.
— Приятно е да се гледа как заставате на страната на болните си. Надявам се, че той не ви създава проблеми.
Сестрата се усмихна.
— О, напротив, държи се много добре. Можете да се гордеете с него, госпожо Хил.
И тя излезе от стаята.
С нея изчезна и дружелюбността на майка му.
— Имах среща с управителите на тръста „Брадфийлд Крос“. Реших, че ще е по-добре да се отбия. Какво казват лекарите?
— Ще ми поставят скоба, и ще се опитат да ме вдигнат от леглото още днес или утре. Аз настоявам да изляза от болницата до една седмица — той забеляза стъписването, което се изписа по лицето й и за миг му се прииска да я подразни малко. Но малкото момче у него се намеси и му припомни, че мигът удоволствие няма да си струва последиците. — Не се притеснявай, нямам намерение да помоля да ме закарат у вас, за да се грижиш за мен. А дори да обявя, че отивам при теб, е достатъчно само да се появиш тук, когато ме изписват. После може да ме откараш в моето жилище.
Читать дальше