Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Вие трябва да сте детектив Чен — каза тя. Акцентът й подсказваше, че е родена някъде в Корнуол или Девън. — Заповядайте.

Стейси, която се беше постарала да се облече в стила на компютърните маниаци — с леки памучни панталони и блуза с качулка, отвърна на усмивката й.

— А вие сте Гейл.

Жената прибра назад косата си с изрусени кичури и й подаде ръка.

— Приятно ми е, заповядайте.

Тя въведе Стейси в дневна, претъпкана с дивани и столове. В единия ъгъл, до телевизора, имаше купчина безразборно нахвърляни детски играчки. Ниската масичка беше затрупана със списания и разпечатки.

— Съжалявам, че е толкова разхвърляно. От една година се каним да се преместим, но все не ни остава време да тръгнем по огледи на къщи.

Стейси приемаше спокойно мисълта, че може никога да няма деца. Обичаше изчистените линии на просторното си жилище на последния етаж, хармонията, която цареше в него. Ако се наложеше да живее на място като това тук, сигурно щеше да се побърка. Неминуемо.

— Няма проблем — отвърна тя.

— Нещо за пиене? Черен чай, кафе, билков чай, „Ред Бул“, диетична кока-кола… мляко?

— Не, няма нужда — Стейси се усмихна, външните ъгълчета на тъмните й бадемовидни очи се повдигнаха. — Едва сега осъзнавам, че администрирате сайта от собствения си дом. Страхотна идея между другото.

— Благодаря — Гейл се отпусна на един от диваните и направи гримаса — Всичко започна по-скоро като хоби, а после превзе живота ни. Почти всеки ден с нас се свързват големи корпорации, предлагат да изкупят фирмата. Но на нас не ни се иска тя да се промени, да се превърне единствено в машина за пари. Искаме да се съхрани човешкият фактор, идеята за възстановяване на прекъснати връзки между хората. Благодарение на нас са се събирали хора, които са били разделени цял живот. Канят ни на сватби, имаме цяло табло със снимки на бебета, родили се благодарение на „Бест Дейс“ — Гейл се усмихна. — Понякога се чувствам като феята кръстница.

Репликата беше позната на Стейси — беше я срещала няколко пъти в интервюта, давани от Гейл, когато тя говореше за работата си и начина, по който тя се отразява на живота на хората.

— Но не всичко е толкова розово, нали? Чувала съм и за разводи, предизвикани от тези възстановени контакти.

Гейл зачопли излинялата дамаска на дивана.

— Е, не може да направиш омлет, без да счупиш яйцата.

— Това обаче не е добра реклама, нали така?

Гейл я изгледа леко озадачено, сякаш се питаше как можа да се промени толкова бързо тонът на разговора, досега топъл и сърдечен.

— Е, така е. Честно казано, избягваме да говорим за тези неща — тя се усмихна отново, но вече не толкова самоуверено. — Винаги съм считала, че не е необходимо да бъдат изтъквани.

— Именно. Убедена съм също така, че последното, което ви се иска, е да се разбере, че сте замесени в разследване на убийство — каза Стейси.

Гейл я изгледа така, сякаш Стейси й беше ударила плесница.

— Убийство ли? Не може да бъде.

— Разследвам убийството на Роби Бишоп.

— Той не е регистриран в нашия сайт — отвърна рязко Гейл. — Щях да помня, ако беше.

— Имаме основание да считаме, че вечерта, когато е бил отровен, е пил в един бар с един от вашите членове. Възможно е…

— Да не искате да кажете, че някой от нашите членове е убил Роби Бишоп? — Гейл се надигна на дивана, сякаш се опитваше да се отдръпне колкото може повече от Стейси.

— Гейл, моля ви само да ме изслушате — търпението на Стейси започваше да се изчерпва. — Смятаме, че човекът, с когото е седял на бара, може да е видял нещо, а може и Роби да е споделил нещо с него. Трябва да открием този човек и имаме основания да считаме, че е бил регистриран в „Най-хубавите дни от нашия живот“.

— Но защо? — попита Гейл с нарастваща паника. — Какво ви кара да мислите така?

— Защото Роби казал на друг свой приятел, че ще остане да пийнат с някакъв свой съученик. А освен това открихме листче с адреса на вашия сайт в джоба на панталоните, които е носил същата вечер.

— Това не означава… — Гейл не преставаше да клати глава, сякаш се надяваше, че движението може да пропъди Стейси.

— Това, от което се нуждаем, е вие да разпратите съобщение до всички мъже, регистрирани при вас, които са завършили гимназията в Харистаун по едно и също време с Роби, и да питате всеки от тях дали Роби не е бил именно с него в четвъртък. А тъй като човекът може да се притеснява да признае, ще трябва освен това да ги помолите да ви изпратят своя нова снимка и описание на това, което са правили от десет вечерта в четвъртък до четири в петък сутринта. Мислите ли, че ще успеете да го направите?