Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Детектив Сам Еванс имаше за задача да разговаря с останалите обитатели на луксозните апартаменти в някогашната складова постройка, където бе живял и Роби Бишоп. На шефката й беше хрумнало, че Роби можело да е казал нещо на свой съсед, например в общата сауна на другия ден след вечерта, прекарана в „Аматис“, нещо, което би могло да ги отведе до отровителя. Според Сам идеята беше глупава. Първото, на което се научаваха хора като Роби Бишоп, бе да си държат устата затворена пред всеки, който би могъл да се изкуши да изтърси всичко научено пред репортери на жълти издания като „Хийт“ или на приложението към „Брадфийлд Ивнинг Сентинел“. Знаеше, че според Карол Джордан той трябва да се откаже от похватите си на единак, особено след като решението на Дон Мерик да тръгне по гореща следа, без да уведоми никого, бе завършило така катастрофално. Тя беше подчертала, че всичко друго, освен работата в екип е неприемливо, но той знаеше, че тя не е достигнала сегашното си положение, поставяйки собствените си интереси след тези на екипа. Не можеше да го обвинява, че взема самостоятелни решения, ако благодарение на това бе в състояние да представи резултати.

Затова, вместо да се заеме с безсмислено обикаляне по апартаментите, той остана в собствената си дневна с лаптоп на коленете и съобщенията от пощата на Роби Бишоп на екрана. Стейси каза, че те не съдържат нищо интересно, но според Сам тя не бе имала време да ги прегледа едно по едно. Нали успоредно с това трябваше да провежда и онези свои високотехнологични операции по хард диска. Може и да беше превъртяла съобщенията, но той беше готов да заложи месечната си заплата, че не ги беше чела в подробности.

След около час той вече не беше склонен да упреква Стейси за предполагаемата й небрежност. Достатъчно неприятно беше, че Роби се придържаше към стила на текстовите съобщения по телефоните, което пречеше доста на четенето. Още по-неприятна беше обаче баналността на написаното. Ако някъде съществуваше човек, способен да пише по-скучни писма от Роби Бишоп, то Сам се надяваше никога да не се наложи да се рови в пощата му. Предполагаше, че тези, в които ставаше дума за музика, може и да представляваха известен интерес, ако предположим, че четящият изпитваше всепоглъщаща страст към подробности, свързани с трип-хоп парчета. Може би пристрастията на Роби към денс музиката са карали сърцето на Бинди да бие по-силно. У Сам те будеха единствено силно желание за сън.

Любовните теми бяха не по-малко скучно развити от музикалните. А тъй като Роби бе писал предимно на Бинди, в писмата ставаше дума най-вече за любов и музика. Но Сам нямаше намерение да се предава. Знаеше, че най-интересната информация обикновено е заровена най-дълбоко. Затова продължаваше да упорства.

Следата се появи след три часа мъчително четене на любовни обяснения и музикални анализи. Едва не я пропусна, толкова небрежно беше заровена сред всичко останало.

Роби беше написал:

„Може би трябва да съобщиш за онази откачалка. Казваш, че не ти мислел злото, ами на мен? Хора като него правят разни гадости с пушки и какво ли не още. Да поговорим за това по-късно“.

Тези няколко реда оставаха неразбираеми сами по себе си. Сам се върна към папката с входящи съобщения. Когато кликна, за да отвори папката, на екрана се появи текст: „Имате 9743 съобщения в папката. Преглеждането на всички ще отнеме доста време. Искате ли да продължите?“ Той кликна „да“ и докато чакаше, провери датата на изходящото съобщение, написано от Роби.

Изминаха само няколко секунди, докато открие съобщението на Бинди, което бе накарало Роби да напише горния отговор.

„Почвам малко да се шашкам от един тип, който се появява в клубовете, когато имам участия — прочете Сам. — От известно време ми праща писма — има много красив, школуван почерк, и като че ли пише с писалка. Пише, че сме били родени един за друг и че в Би Би Си заговорничат, за да не допуснат да се съберем. Общо взето, шантава история, но така или иначе, изглеждаше безобиден. Както и да е, успял е да разбере, че работя не само в радиото, а и по клубове, и започна да идва и там. За щастие в повечето не го пускат, защото не отговаря на дрескода, но пък тогава се навърта отвън. Започна и да разнася табела, на която пише, че е жертва на заговор и че умишлено го държат настрани от мен. Затова миналата седмица един от портиерите решил да му покаже нашите снимки, които се появиха в «Сънди Мирър» за деня на свети Валентин. Доколкото разбирам, той бил много разстроен. Оттогава започна да обяснява на охраната по входовете, че ти си ме хипнотизирал и че си ме превърнал в сексуална робиня. И че смятал да попречи на тази несправедливост. Не ми се вярва да направи нещо, вероятно в края на краищата ще си отпълзи в дупката, но все пак е МАЛКО плашещо“.