Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Сам си пое бавно дъх. От самото начало беше убеден, че в компютъра на Роби има какво да се открие. Че има нещо, което най-сетне ще ги наведе на сигурна следа. И ето го, той го откри. Някакъв напълно побъркан тип, тъкмо човекът, който би бил способен да замисли сложен план, включващ рядка отрова, която води до бавна, мъчителна смърт.

Сам се усмихна, загледан в екрана. Сега трябваше да проведе само няколко телефонни разговора, и после щеше да покаже на Карол Джордан, че не е била права да пренебрегва Сам Еванс.

Тони стесни показателите на търсене и задейства отново мета-търсачката. „Гугъл“ вършеше работа за по-общо търсене, но когато ставаше дума за дребните детайли, не можеше да се сравнява с търсачката, до която му бе дал достъп — един колега-профайлър от ФБР. „Отнема повече време, но пък можеш да видиш и космите в ушите им“, кимна той тогава и му намигна. Тони подозираше, че част от данните, които отваряше търсачката, са под закрилата на закона на ЕС за защита на личните данни, но се съмняваше, че рискува ченгетата да го подгонят за това в близко бъдеще.

Голямото му предимство в сравнение с американските профайлъри се свеждаше до това, че му се налага да анализира далеч по-малка извадка от тези, с които те обикновено работеха. Ако профайлър на ФБР поискаше да събере данни за всички бели мъже между двайсет и трийсетгодишна възраст, починали при подозрителни обстоятелства през последните две години, той би трябвало да прегледа около 11 000 отделни смъртни случая. В Обединеното кралство обаче общият брой на убийствата, извършени през последните две години, възлизаше на не повече от 1600. Ако се добавеха случаите на смърт при съмнителни и неизяснени обстоятелства, броят се увеличаваше, но не особено много. Истинското затруднение, с което Тони трябваше да се справи, беше точното определяне на границите на целевата група, която го интересуваше. Поради относително малкия брой на убийствата те не бяха особено старателно категоризирани по възраст, пол и расова принадлежност. Той изгуби по-голямата част от деня, събирайки информация, която се оказа в крайна сметка почти ненужна. Работата му вървеше бавно и защото упойките и силните обезболяващи средства се бяха отразили на способността му да се съсредоточава за по-дълъг период от време. Обезпокояващо често му се случваше да се стресне и да установи, че е задрямал със стекла се по брадичката слюнка, а екранът на лаптопа е загаснал.

Въпреки всичко привечер, когато Карол се появи, той беше успял да сведе броя на интересуващите го случаи до девет. Много му се искаше да се бе справил по-добре, да беше в състояние да й представи нещо конкретно, да докаже, че е във форма. Но очевидно не беше така — все още не. Затова и реши да не й казва нищо за резултатите от търсенето.

Докато я наблюдаваше как смъква палтото си и придърпва стола до леглото му, той си каза, че изглежда изнервена. Клепачите й бяха подпухнали, нови бръчици около очите издаваха напрежението, на което е била подложена. Извивката на стиснатите й устни говореше за потиснатост. Познаваше я достатъчно добре, за да забележи как събира сили да се усмихне заради него.

— Е, как мина днешният ден? — попита Карол. — Забелязвам сериозна промяна — и тя посочи с глава очертанията на тялото му под завивката.

— Беше паметен ден. Извадиха ми дренажите, което, честно казано, беше най-мъчителното преживяване в целия ми досегашен живот. След това свалянето на шината ми се стори песен — той се усмихна иронично. — Всъщност малко преувеличавам. И свалянето на шината не беше кой знае какво удоволствие, но нали всичко е относително. Сега вече си имам скоба, която придържа ставата, за да не се размести — той посочи издутината под завивката. — Доколкото разбирам, раната зараства добре. Закараха ме долу да ми направят рентгенова снимка и казаха, че костта също зараства добре. Така че утре, ако успея да стана от леглото, ще бъда предоставен на садистите от физиотерапията.

— Прекрасно — каза Карол. — Кой би могъл да предположи, че ще се изправиш на крака за толкова кратко време?

— Е, хайде да не се увличаме. Под „изправяне на крака“ трябва да се разбира кретане с проходилка, не участие в Големия северен маратон. Ще трябва да мине доста време, докато заприличам отново на това, което бях.

Карол изсумтя.

— Ако те слуша човек, наистина ще си каже, че си бил състезател по бягане на дълги разстояния. Хайде, Тони, и преди това не беше спортната звезда на Брадфийлд.