Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Това е Роби — каза тя и посочи някаква ръка в самия край на снимката. — Знаем, че е той, защото е имал татуиран келтски пръстен на средния пръст. А до него има още някой — на няколко сантиметра от пръстите на Роби се виждаше половин ръка — част от пръстите, китката и малка част от ръката нагоре до лакътя. — Мъж е — каза тя със смесица от отвращение и задоволство. — Ако само камерата бе завъртяна с няколко градуса по-напред, щяхме да го спипаме. А сега знаем единствено, че става дума за мъж, който няма татуировка на дясната половина на дясната си ръка до лакътя. — Тя се отдалечи от дъската и седна отново на мястото си. — Но поне Стейси може да каже на онези хора от уебсайта, че се интересуваме единствено от мъже.

— А наистина ли мога да кажа подобно нещо? Можем ли да бъдем сигурни, че именно това е човекът, когото е споменал Роби? — намеси се Сам.

— Доколкото изобщо можем да бъдем сигурни в нещо, да. Преровихме всички записи и не можахме да открием никой друг в близост до Роби. Ако някой е разговарял с него, застанал зад стола му, този човек не би могъл да се добере до чашата му. Вижте, чашата стои толкова близо до Роби, че е изключено да я е пипал друг, освен съседът му на бара.

— Добре — съгласи се Сам. — Приемам аргумента.

— Благодаря, Крис. Някой друг има ли да съобщава нещо?

— Имам резултатите от проверката на записите на камерата пред входа — обади се Пола. — Намерих работа за цяла нощ на хората от нощната смяна в криминалния отдел. Роби със сигурност не си е тръгнал през главния вход, което е извънредно неприятно, защото районът около него е покрит много гъсто с камери. Трябва да си е тръгнал през страничния, така наречения „VIP-изход“. Около него няма камери — собствениците на клуба държат да останат в добри отношения с известните си посетители. Така и персоналът не се изкушава да продава материали на клюкарските списания. Ако не съществуват снимки, на които се вижда как някой задник от третостепенните риалити предавания чука пияна обожателка, те няма и да се появят в пресата. Така е поне на теория. Уличката зад клуба води към Гос Стрийт, която очертава една от границите на Темпъл Фийлдс… — Пола замълча за миг, издула устни, с присвити очи. — А, разбира се, видеонаблюдението в Темпъл Фийлдс е крайно ограничено. Прекалено много от хората, които имат магазини и заведения там, зависят от съмнителните типове, които се движат по улиците, затова и винаги се противопоставят, когато общината предложи да постави повече камери. Така че не съществуват кадри, на които да се вижда как Роби си тръгва по Гос Стрийт. Имаме обаче един много кратък клип от една камера на Кампиън Уей. Току-що го качих в мрежата, всеки от вас може да го види на компютъра си — но ето го и тук — тя придърпа към себе си един лаптоп и кликна с мишката. Интерактивното табло до Карол незабавно оживя, появи се мътен образ, абстрактна плетеница от светлина и сенки, създадена от уличните лампи по Кампиън Уей.

— Все още е в доста суров вид — каза Пола. — Вероятно ще успеем да го поизчистим малко. Но не мога да преценя доколко това ще ни бъде от полза.

Камерата беше насочена така, че в обсега на обектива да попадат номерата на колите, които се движеха бавно по Кампиън Уей. Първоначално не се забелязваше никакво движение. После от една пряка се появиха две фигури, спряха на края на тротоара, изчаквайки да премине един от нощните автобуси, после пресякоха и потънаха в другата част на пресечката. За всеки, който съзнателно търсеше да види Роби Бишоп, беше ясно, че човекът, който вървеше откъм камерата, беше именно футболистът. Но човекът от другата му страна беше само тъмен силует, с изключение на един много кратък момент, когато двамата спряха на бордюра и до рамото на Роби се появи за миг някакво бяло петно.

— И убиецът е Каспар, шибаният дружелюбен призрак — заяви Кевин. — Е, сега поне знаем, че е бял. Като че ли е знаел, че наоколо има камери.

— Предполагам, че действително е наясно — отвърна Пола. — Много показателен е фактът, че това е единственият момент, в който Роби и вероятният му убиец са заснети от камера. Дори при ограниченото покритие на Темпъл Фийлдс е невъзможно да прекосиш квартала от единия до другия край, без да бъдеш заснет поне веднъж — тя кликна още веднъж. Този път на таблото се появи карта на Темпъл Фийлдс, на която бяха маркирани в цвят клуб „Аматис“ и наличните камери. Пола кликна отново. Появи се зигзагообразна линия, която очертаваше маршрут, който избягваше всички улични камери, с изключение на онази на Кампиън Уей.