Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Ставай, ставай, ставай!

Стори й се, че това продължи много дълго, макар че в действителност не беше изминала повече от половин минута. Карол почувства как адреналинът пулсира в жилите й, страховитият напев сякаш отекваше в гърдите й — а при това тя беше една от овластените. Колко ли по-ужасно се чувстваха арестуваните?

Водачът на групата отвори вратата с такава сила, че тя се удари с трясък в стената. Трима потънаха в килията, фигурата на четвъртия запълваше целия коридор. Отвътре се чуха нови викове:

— Ставай! С лице към стената! С лице към стената. С разперени ръце. Разтвори крака. Разтвори си краката. Не мърдай, копеле такова!

Неспирният порой от команди продължаваше. Най-сетне онзи, който стоеше пред вратата, отстъпи встрани и двама от колегите му излязоха заднешком от килията. Третият, който излезе с тях, беше млад мъж с азиатски произход, с широко отворени очи, стиснал здраво зъби. Опитваше се да не гледа онези, които го охраняваха, но те непрекъснато осуетяваха намеренията му, свеждайки лица към неговото.

Когато го изведоха в коридора, го притиснаха към стената. Един от охраната застана пред него, друг зад него, трети тръгна редом. Четвъртият вървеше пред тях и подвикваше:

— Чисто е! — всеки път, когато подминеше някоя врата.

Водеха арестанта по коридора толкова бавно, че го принуждаваха да ситни между тях.

Когато първият от антитерористите влезе в приемната, отстъпи назад и залитна, забелязал Карол.

— Легитимирайте се! — изрева той към нея, извърна се рязко и подвикна надолу по коридора:

— Стой на място!

Карол подбели очи.

— Очевидно съм служител на полицията — извади полицейската си карта и каза името и чина си. После кимна към Уд. — Той ме познава.

— Благодаря, госпожо! — ревна антитерористът по военному. — Чисто е! — подвикна той после назад. Карол видя как поведоха арестанта по коридора и го набутаха в една от стаите за разпити. После застанаха на пост пред вратата.

— Божичко! — възкликна тя и изпухтя облекчено.

— Това е съвсем друга работа, нали? Не ме разбирайте погрешно, и аз като всички останали ненавиждам онези копелета, терористите, но се питам каква цена ще ни се наложи да платим, ако се борим с тях по този начин — каза Уд. — До днес следобед бях не по-малко ожесточен от останалите. Но това, което видях днес… Това специално обучение, през което са преминали… то като че ли се основава на три ключови думи — сплашване, сплашване и сплашване. Всеки, който бива арестуван и подложен на всичко това, а всъщност е невинен — щом излезе от тук, е готова плячка за лудите молли, така ли е?

— Вече не мога да преброя колко пъти днес ми се наложи да дишам дълбоко, за да се успокоя — отвърна Карол. — Между другото, имате ли представа кой иска да се срещне с мен? Имам и друга работа. Днес следобед загинаха трийсет и пет души. Не виждам с какво ще помогна на близките им, ако си губя времето тук.

— Не ви ли казаха? — попита Уд. На лицето му се изписа примирение.

— Не, не казаха нищо. Само това, че един от подчинените ми имал някакви неприятности.

Уд поклати глава.

— Това не ми говори нищо. Почакайте малко — той вдигна слушалката на един от телефоните. — При мен е главен инспектор Джордан… Е, мисля, че ще трябва да побързате… Моите уважения, но днес следобед всички имаме много работа… — погледна отвратено слушалката и я постави обратно на мястото й, обърна се към Карол и каза: — Една минутка — имитирайки грубоватото перчене на антитерористите.

Минаха поне две минути, докато най-сетне мъжът, известен на Карол с името Джони, застана на прага на вратата, която водеше към централната част на участъка.

— Главен инспектор Джордан, бихте ли ме последвали?

— Къде и защо? — Карол чувстваше, че всеки момент ще престане да се владее.

Джони хвърли поглед към Уд.

— Ще ви обясня след минута, ако тръгнете с мен.

Карол махна на Уд.

— Сержант, ако не се върна до половин час, обадете се на господин Брандън.

— Няма нужда от тези левичарски пози, нали ви е ясно — каза с горчив тон Джони, докато двамата се изкачваха по централното стълбище. — И вие, и аз сме на една и съща страна.

— Именно това ме безпокои — отвърна Карол. — Е, ще ми кажете ли защо, по дяволите, съм тук?

Джони я въведе в едно малко помещение и я покани с жест да седне. После и той си взе стол, обърна го и го възседна с лице към облегалката, сключил мускулестите си ръце отпред.

— Аз наистина бих искал да установя работен контакт с вас. Ако вие и подчинените ви ни посрещате на нож, това не е от полза за разследването.