Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

С високо вдигната глава Карол тръгна първа по добре познатите й коридори към задния вход на участъка на Скаргил Стрийт. Никой не се опита да ги спре. Когато излязоха с колата от паркинга, Сам каза:

— Тъй като предполагах, че в онази стая записват разговора ни, това, което казах, не отговаряше изцяло на истината.

Карол хвърли поглед към разкаяното му лице и въздъхна.

— Точно от това се боях, Сам. Ето че работните контакти отидоха по дяволите.

Намерението на Карол да изслуша разказа на Сам за разкритията му се провали поради присъствието на Джон Брандън в стаята на отдела. Брандън изглеждаше строг и мрачен в официалната си униформа, с фуражка под мишница. Сърцето й се сви. Нима вече бяха успели да го уведомят за последния й конфликт с антитерористите? Никога не го беше виждала толкова сериозен. В момента, когато тя влезе, Брандън заговори:

— Главен инспектор Джордан, чаках ви. Трябва да поговорим.

Той махна с ръка към кабинета й и тя тръгна първа натам.

— Карол, имам неприятни новини — каза той, разполагайки се на единия стол за посетители, като хвърли небрежно фуражката си на другия.

— Да, сър?

— Нали помниш Том Крос? Навремето работеше в криминалната…

Тя кимна, учудена от посоката, в която се насочваше разговорът.

— Видях го днес следобед на „Виктория Парк“. Водеха го към една от линейките. Доколкото разбрах, помагал на ранените, но се пресилил… — внезапно я обзе прозрение. — Не са успели да го спасят, нали? — попита тя, учудена от пронизалата я скръб.

— Не, не са успели. Сърцето му не издържало.

— Това наистина е трагично — каза Карол. — Кой би си помислил, че ще умре, помагайки на други хора? Болно сърце ли е имал?

Брандън поклати глава.

— Не. И по всичко личи, че не е умрял, защото се е пресилил, докато е помагал на хората — началникът на полицията изглеждаше угрижен; Карол едва сега забеляза колко е остарял през последните няколко години, което й напомни смущаващо за собствената й тленност.

— Какво искате да кажете, сър?

— Доктор Елинор Блесинг е включена в екипа за спешна помощ на „Брадфийлд Крос“.

Карол кимна.

— Да, лекарката, която се досети за отравянето с рицин.

— Именно. И тя твърди, че вероятно това е единствената причина да помисли за отрова и в настоящия случай. Така или иначе, минало й през ума. За съжаление, преди да успеят да вкарат достатъчно противоотрова в организма му, сърцето му отказало да работи. Опитали се да го поддържат на системи, докато приключат с терапията, но не успели.

Стъписана, Карол се залавяше за сламки:

— А не мислите ли, че след случая с Роби на нея й се привижда отрова наляво и надясно?

— Предполагам, че не е изключено. Тя казва, че в случая не ставало дума за рицин. Но е на мнение, че пак става дума за растителна отрова — бучиниш или нещо подобно. Казано накратко, отказва да издаде смъртен акт, съгласно който смъртта е настъпила по естествени причини или поради нещастен случай.

— Следователно говорим за убийство, така ли? — попита Карол.

— Така изглежда. Поне според доктор Блесинг. Искам твоите хора да се заемат с този случай. Той беше един от нас, независимо от това, което се случи в края на кариерата му. Трябва да търсите и възможни връзки с отравянето на Роби Бишоп. Може да поискаш и мнението на Тони, ако е в състояние да се занимава с това — Брандън дръпна някакво влакънце, залепило се за черния му панталон. — Съзнавам иронията на положението, като си спомня какво беше мнението на Том за Тони и хората като него. Но ние сме длъжни да вложим максимални усилия в това разследване. Оставете разговора с вдовицата за утре, но още днес някой от вас трябва да поговори с доктор Блесинг. Тя вероятно ще е до късно в спешното отделение.

Той стана и взе фуражката си.

— Ще се постараем да направим най-доброто, на което сме способни — каза Карол. — Но днес в Брадфийлд имаше още трийсет и пет убийства. Опитваме се да отделим необходимото внимание и на тях.

Брандън се извърна отново към нея. Лицето му беше напълно безизразно.

— Остави тази работа на отдела за борба с тероризма. Заемете се с Том Крос.

— Моите уважения, сър, но…

— Това е заповед, главен инспектор Джордан. Очаквам първия ви доклад в понеделник.

Той излезе от кабинета й, изправен като на парад.

— Нищо не е както трябва — измърмори Карол под нос. — Това е просто нередно. — Облегна се на стола си и в продължение на пет минути се взира в тавана. После скочи на крака, отвори вратата на кабинета и каза: — Елате всички тук.