Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Карол сви рамене.

— Ами разговаряйте с мен тогава. Не се дръжте така, като че ли подчинените ми са част от проблема. Не се дръжте снизходително. Като начало можете да проявите повече уважение към чина ми и най-сетне да ми обясните защо ме повикахте.

— Съгласен съм. Става дума за онова ваше момче, Сам.

— Нали разбирате какво имах предвид — „онова ваше момче, Сам“. Той е детектив Еванс. Е, и какво е станало с него?

Джони кимна.

— Детектив Еванс беше на стадиона. С каква задача е бил изпратен?

— На разпит ли ме подлагате? — Карол дори не се опита да прикрие удивлението си.

Джони прекара длан по бръснатата си глава. Личеше си, че е затруднен.

— Вижте — поде той раздразнено. — От самото начало отношенията ни тръгнаха зле. Не ви е приятно да се разпореждаме на ваша територия, това е напълно разбираемо. Не ви разпитвам, само се опитвам да си изясня нещо, преди то да се превърне в проблем за всички нас.

— Не чувствам нещата така.

— Сигурно, вярвам ви. Не ни бива много с учтивостите. Никой не го очаква от нас. Още в самото начало на обучението ни в отдела за борба с тероризма ни избиват от главите всякакъв етикет. Съжалявам. Съзнавам, че изглеждаме като истински задници, но такива и трябва да бъдем, ако трябва да вършим това, което ни е работата. Но не сме глупави, имайте го предвид. Не ни повишават в чин в зависимост от размера на мускулите. — Той разпери ръце, подчертавайки желанието си да бъде искрен. — Един от нашите хора открил вашия детектив в едно тихо ъгълче на стадиона заедно с някакъв млад азиатец в работен гащеризон. Очевидно вашият човек го разпитвал. Когато нашите хора се появили, свидетелят, заподозреният, или какъвто е там всъщност, млъкнал. А вашето момче отказало да сподели с нашите наученото. Затова доведохме и двамата тук. Оттогава нито един от двамата не е произнесъл и една дума — освен че си казаха имената. О, да, освен това азиатецът поиска и адвокат. Замислих се какъв ли е най-добрият начин да излезем от това заплетено положение и се сетих за вас.

— В какъв смисъл се сетихте за мен? Като за човек, когото можете да сплашите? Човек, който би отстъпил пред заплаха?

Джони въздъхна раздразнено.

— Не, помислих за вас като за човек, който ми е направил впечатление с интелекта си. Човек с добра репутация в лондонската полиция…

— Какво искате да кажете с тази добра репутация? — попита войнствено Карол.

Джони я изгледа невярващо.

— Репутация на страхотно ченге — отвърна той. — Какво друго бих могъл да имам предвид? Хора, които много уважавам, считат, че сте върхът. Затова си казах, че може би ще успеете да убедите детектив Еванс да ни сътрудничи.

— Къде е той?

Джони помълча замислено, после каза:

— Елате, ще ви заведа при него.

Тя го последва и той я заведе до друга стая за разпити. Там беше Сам Еванс, седнал на стол, наклонен назад към стената, сключил ръце зад тила, с вид на напълно спокоен човек. Когато Карол влезе, той отпусна стола напред и стана.

— Съжалявам, че ви въвлякох в тази история — каза той.

Карол се обърна към Джони.

— Моля ви, оставете ни насаме.

Джони кимна и излезе. Сам го проследи с поглед и поклати глава със зле прикрито презрение.

— Какво ви казаха, че съм направил?

— Казват, че са те открили на „Виктория Парк“ да разпитваш някакъв млад азиатец, облечен в работен гащеризон. После и двамата сте отказали да говорите, а ти си отказал да предадеш записа на проведения от теб разпит.

Карол се облегна на стената, скръстила ръце пред гърдите си.

Сам се изсмя невярващо.

— Трудно може да се съчини по-голяма измишльотина. Хайде да погледнем на нещата под друг ъгъл. Като начало, човекът е облечен в гащеризон, защото работи като чистач на стадиона. В това няма нищо подозрително, нали? Освен това той със сигурност не може да бъде заподозрян. Казва се Виджай Гупта — индус е, не е мюсюлманин. Така че според мен момчетата от отдела за борба с тероризма са се затръшкали излишно около човек, който в никакъв случай не може да се брои сред заподозрените. Нямам какво да предавам, госпожо главен инспектор. Тъкмо бяхме започнали да разговаряме.

Карол не знаеше дали да му вярва. Беше наясно, че той може да се преструва до съвършенство. Но най-важното сега беше да го измъкне от тук. После можеше да се опита да разбере дали говори истината.

— Момент — каза тя.

Излезе навън, където я чакаше Джони.

— Няма нищо, което моят подчинен би могъл да ви разкаже. Човекът, с когото току-що бил започнал да разговаря, дори не е мюсюлманин. Така че, ако имате искреното намерение да установявате работни контакти, не би трябвало да ме възпрепятствате да си тръгна от тук незабавно заедно с моя подчинен. Предлагам също да пуснете и господин Гупта, след като единственото прегрешение, с което е събудил вашите подозрения, е фактът, че е разговарял с полицейски служител. — Тя се извърна, отвори вратата и каза: — Детектив Еванс? Тръгваме.