Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Те се натъпкаха вътре, Крис и Кевин заеха столовете с правото си на по-високостоящи по чин.

— Съжалявам, че ви извиках тук — каза Карол, — но не искам някой да смути случайно разговора ни. Сам, хвърляй по едно око на външната врата. И тъй, ето в какво се състои работата. Знам, че всички изпитвате гняв и възмущение поради атентата на „Виктория Парк“, също като мен самата. Това е ужасно преживяване за всички. Но нашата работа налага да потиснем емоционалните реакции и да вършим това, което действително е необходимо. — Тя прокара пръсти през разчорлената си руса коса и тръсна глава. — И аз съм убедена, че също като мен и вие сте твърдо решени да постъпите именно така. Проблемът обаче е там, че ни е наредено да не се занимаваме с разследването на смъртта на трийсет и петимата загинали на наша територия днес следобед. Най-малкото не и преди антитерористите да са ни възложили някакви задачи във връзка с това разследване. Е, за вас не знам, но мен това не ме устройва. Възнамерявам да проследя всички попаднали ми улики, свързани с атентата. Ние имаме идеалната изходна позиция — това тук е нашият район, който познаваме идеално. Ще предаваме резултатите на антитерористите, но като начало това, до което се доберем, остава при нас. Този подход по всяка вероятност няма да се отрази добре на кариерите ни, но аз не съм избрала тази работа заради славата и почестите. Ако някой от вас не е съгласен, нека го каже сега. Няма да ви упреквам, толкова повече, че има предостатъчно друга работа, с която бихте могли да се заемете — тя ги изгледа въпросително. Никой не помръдна. — Добре, тогава. Излиза, че се заемаме заедно с тази работа. И така… — тя забеляза, че Стейси повдига пръст. — Да, Стейси?

— Вече разполагаме с лаптопа на Юсеф Азиз — каза Стейси. — Кевин и Пола го донесоха от дома му.

Карол се намръщи.

— Кой е Юсеф Азиз?

— Атентаторът — отвърна Кевин и се зае да й описва всичко, което бяха открили двамата с Пола. — Не искахме да ви се обаждаме, докато бяхте при антитерористите — каза той, извинявайки се.

— Няма проблем. Добра работа сте свършили. Как вървят нещата при теб, Стейси?

— Опитал се е да замете следите си, но всичко е останало на хард диска. Рецепти за производство на ТАТР, как да сглобим взривно устройство, как да се направи детонатор. Изтрити запитвания до търговци за наличност на определени химически вещества. Ще копирам всичко, преди да предадем лаптопа на антитерористите. Това, което е интересно… — тя замълча, обзета от внезапна неувереност, защото излизаше от границите на своята специалност.

— Да? — попита Карол. — Какво е интересното?

— Ами всъщност отсъствието на интересни неща — отвърна Стейси. — Като изключим изличените запитвания за химикалите, от този лаптоп не е изпращан никакъв мейл. Няма нищичко, което да подсказва наличието на други конспиратори. Напълно чист е. Или някъде другаде има друг компютър, или заговорниците са общували с помощта на ръчно писани текстове или лично, или е работил абсолютно сам.

— Трябва да е ползвал и някакъв компютър на местоработата си. Имат семейна фирма, несъмнено е имал достъп до други компютри — каза Крис.

— Късно е вече — отвърна Стейси. — Антитерористите са ги докопали.

— От къде знаеш? — попита Крис.

— От репортажите по „Скай“. Току-що показаха как мъжете в черно нахлуват във „Фърст Фабрикс“ и изнасят отвътре компютри и периферии — каза Стейси. — Това е предимството да разполагаш с два монитора.

— Благодаря, Стейси. Това ни даде храна за размисъл — каза Карол. — А има още нещо, което, доколкото мога да преценя, на този етап е известно единствено на нас. Сам?

Сам изправи рамене, винаги готов да се поперчи.

— Открих нещо много интересно на „Виктория Парк“. Когато Крис разпрати съобщението, че заподозреният е млад мъж с азиатски произход, облечен в работен гащеризон и с бейзболна шапка, тъкмо минавах покрай задната част на трибуната и какво да видя — насреща ми върви млад азиатец с работен гащеризон и бейзболна шапка. Така че тутакси се насочих към него. Оказа се, че дори не е мюсюлманин. Казва се Виджай Гупта и работи на стадиона като чистач. Описах му терориста, за да видя как ще реагира, и когато стигнах до микробуса на „А1 Електрикълс“, забелязах, че се напрегна. Не искаше да говори, но аз го притиснах и той каза, че е видял подобен микробус в четвъртък вечерта. Отишъл с брат си на гости на някакъв братовчед, който живеел в гарсониера под наем в Колтън, и тогава забелязал микробуса, защото той бил паркиран отзад, за да не пречи, там, където паркирали обикновено той и братовчед му, за да не се дразнят останалите наематели — а пък не го бил виждал никога преди.