Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Право нагоре, вратата срещу стълбите. Там спят двамата с Радж. Леглото на Юсеф е отляво — той намери опипом стола зад себе си и се отпусна на него, докато Кевин излизаше от кухнята. — Не мога да повярвам — измънка той. — Трябва да има някаква грешка — той погледна към Пола. Тъмните му очи бяха зачервени. — Може да има грешка, нали?

— Никога не бива да се изключва такава възможност. Знаете ли, ако позволите да взема ДНК-проба от вас, това ще ускори проверката — тя извади комплект тупфери за вземане на проби от чантата си и скъса опаковката. — Отворете широко уста — преди той да успее да реагира, тя вече беше взела проба от вътрешността на устата му и беше затворила и запечатала тубичката, в която постави тупфера. После отвори бележника и го потупа по ръката. — Хайде, Санджар. Помогнете ни с тази работа. Казвайте имената на всеки от кръга на познатите на Юсеф, за когото се сетите.

Санджар бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Пола инстинктивно беше убедена, че майка му не позволява да се пуши в къщата. Самият факт, че той изобщо посяга да запали, бе доказателство, че е извънредно разстроен. Но ако той запалеше, тя щеше да последва примера му, без да се замисли.

— Добре — въздъхна Санджар. — Ами онези, другите, за които казахте, че ще дойдат?

— От отдела за борба с тероризма ли?

— Да. Какво ще направят, ще арестуват мен и семейството ми ли?

— Няма да ви лъжа — отвърна Пола. — И до това може да се стигне. Най-сигурният начин да избегнете такова нещо е да бъдете пределно откровени. През ум да не ви минава да премълчавате нещо, само защото сте решили, че не е необходимо те да го знаят. Защото те ще открият всичко, можете да ми вярвате. А установят ли, че не сте казали цялата истина, после ще стане много тежко за вас. Е, казвайте сега имената.

Карол седеше в кабинета си и кипеше от гняв. Най-голямото предизвикателство в цялата й досегашна кариера практически й беше отнето. Полицейската централа вече гъмжеше от антитерористи. Според Брандън бяха общо двеста и петдесет души — някои вече бяха пристигнали, други щяха да дойдат всеки момент. Вече бяха организирали преки връзки между тукашния офис на HOLMES и Кралската прокуратура на Лъдгейт Съркъс. Когато Карол отиде да се осведоми какво се иска от нейните хора, й казаха, че нямат нужда от тях, но не биха имали нищо против, ако им отстъпи безвъзмездно Стейси Чен за времетраенето на разследването.

Тя беше събрала останките от достойнството си и се беше оттеглила. В офиса на отдела за особено тежки престъпления Стейси вече координираше препращането на записи от камерите за наблюдение около стадиона.

— Викат те в съседния офис — каза Карол.

Стейси изсумтя.

— Това молба ли е или заповед?

— На този етап е молба. Но нещата могат да се променят.

Стейси погледна към монитора на компютъра, с който работеше.

— В такъв случай оставам тук. Предполагам, че няма да вдигнем ръце и да си тръгнем?

Карол завъртя отрицателно глава.

— Ще продължим да се интересуваме от развоя на събитията. Случило се е на наша територия. А ни чака и разследването на убийството на Роби Бишоп. Искаш ли чай?

— „Ърл Грей“, моля.

Стейси беше отново изцяло погълната от това, което виждаше на монитора.

Карол се облегна на стената и зачака водата да кипне. В този момент Крис Дивайн връхлетя в стаята, видимо вбесена.

— Шибани антитерористи — обърна се тя към Стейси, която посочи към Карол. — Извинявай, шефе — измърмори Крис и хвърли сакото си на най-близкия стол.

— Няма защо. Искаш ли чай?

— Бих предпочела голямо уиски — измърмори Крис. — Но тъй като няма, чаша силен чай би помогнал.

— Какво е станало?

— Тъкмо приключвах с разпита на персонала, обслужващ ложите за официалните гости, когато се домъкнаха половин дузина от онези. От километър се чува, че пристигат.

— Заради обувките е — отбеляза Карол, заливайки чая с вряла вода.

— Да, но се чува чак и търкането на мускулестите им бедра. Значи така, появиха се, и щом ме видяха, заявиха „Изчезвай, скъпа“, като че ли съм някаква журналистка или нещо подобно. Изхвърчах оттам, преди да успея да им обясня, че са тъпи фашисти. Но преди да ме изхвърлят, ме накараха да седна и да запиша целия текст от разпитите — като че ли се опасяваха, че ще се измъкна, без да съм представила домашното си. — Тя поклати глава. — Надявах се, че съм се отървала от тези задници, когато се преместих тук.

Карол им поднесе чая.

— Налага се да си сътрудничим — каза тя. — Което не означава, че няма да орем собствената си нива.