Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Стигнаха до Вейл Авеню за рекордно време. Кевин въздъхна доволно, когато спря колата пред дома на братовчеда Юсеф.

— Добре ми дойде — отбеляза той. — Поне се прочистих от мисълта за онези копелета.

Пола отлепи пръсти от дръжката.

— Радвам се, че поне на теб ти е било приятно. Е, как ще подхванем разговора тук?

Кевин сви рамене.

— Най-добре ще е да бъдем откровени. Юсеф ли е карал микробуса? Къде е Юсеф сега? Може ли да видим стаята му? Постарайте се да ни помогнете, защото ние сме добрите ченгета, а скоро може да ви потрябват приятели в полицията. Следващите, които ще дойдат, няма да ви молят.

Пола изсумтя, докато излизаше от колата.

— Следващите няма дори да си изтрият краката, преди да влязат.

Тя хвърли поглед нагоре по стръмната алея, която водеше към къща близнак с тухлена фасада, кацнала от едната страна на склона. Дори да не говореше категорично, че обитателите й са преуспели, къщата се намираше със сигурност на няколко стъпала по-горе по социалната стълбица в сравнение с дома на семейство Хан. Отпред бяха паркирани една старичка тойота корола и нисан патрол, модел отпреди четири години.

— Поне някой си е у дома — отбеляза Пола.

Млад мъж на двайсет и няколко години отвори вратата. Беше облечен в спортни панталони и памучен пуловер с остро деколте. Беше идеално подстриган, златните синджири на врата му граничеха с просташко самоизтъкване, но не преминаваха границата. Беше наклонил глава на една страна с онова леко предизвикателно изражение, което Пола бе свикнала да вижда у много мъже на неговата възраст, без значение от етническия им произход.

— Да? — попита той.

Двамата показаха полицейските си карти и Кевин се зае с представянето.

— А вие сте…

— Санджар Азиз. За какво става дума? Искате да разговаряте с Радж за бомбата или има нещо друго?

Стори им се странно невъзмутим.

— Кой е Радж? — осведоми се Пола.

— По-малкият ми брат. Бил е на мача, нали така? Дал името си на един от колегите ви, а после веднага се прибрал тук, защото бил наясно, че мама ще се побърка, щом разбере какво се е случило. Ще влезете ли?

Влязоха в антрето. Подът беше покрит с ламинат, имаше две ориенталски пътеки, които Пола би видяла с радост и в собствения си дом. Ухаеше на лилиум — ароматът се носеше от голяма ваза, пълна с тези цветя, поставена на перваза на прозореца.

— Всъщност Радж не е поводът за посещението ни — каза Кевин.

Санджар спря рязко и се обърна към тях.

— А какво тогава? — сега в погледа му вече се прокрадваше враждебност. — Каква е тази история?

— Тук сме заради Юсеф.

Санджар се намръщи.

— Юсеф ли? Защо Юсеф? — той видимо се развълнува. — Сигурно сте объркали нещо. Юсеф е въплъщение на спазващ законите гражданин. Дори не си позволява да говори по мобилния телефон, когато шофира. Каквото и да са казали, че е направил, трябва да има някаква грешка.

Кевин си пое дълбоко дъх. Никой никога не можеше да си представи, че член на собственото му семейство е в състояние да извърши престъпление. Особено при разговор с полицията.

— Може ли да седнем някъде и да поговорим? — попита той.

— Какво искате да кажете с това „да седнем и да поговорим“? Какво става тук всъщност? — когато Санджар повиши тон, една от вратите се отвори и през пролуката надникна лице на младо момче, видимо уплашено, със сенки под очите. Саджар веднага забеляза появата му. — Затвори вратата, Радж, и си лягай, както ти каза мама. Тя ще се върне всеки момент от пазар и ще те убие, ако разбере, че си станал — той замаха с ръце, принуждавайки момчето да се прибере. Щом вратата се затвори зад него, той ги поведе към кухнята. Край едната стена имаше малка маса, около която биха успели да седнат четирима, и то с усилие. Останалите стени бяха покрити със светлобежови вградени шкафове. В кухнята се носеше едновременно топъл и горчив мирис на подправки. Санджар посочи към масата.

— Сядайте.

После се тръсна с видимо неудоволствие на най-отдалечения стол и попита:

— Каква е тази история с Юсеф?

— Къде са майка ви и баща ви? — осведоми се Пола.

Санджар сви нетърпеливо рамене.

— Мама отиде на пазар, трябват й разни съставки за успокояваща напитка, която иска да приготви за Радж. А тъй като е събота следобед, баща ми трябва да е в джамията — пият чай и спорят на теми от Корана. — По лицето му се изписа познатото презрително съжаление на детето към родителя. — У дома той е най-набожният.

— Добре тогава. Кога излезе Юсеф?