Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— След като обядвахме. Мама искаше някой от нас да закара Радж до стадиона. Но аз трябваше да отида в Уейкфийлд, а Юсеф каза, че имал среща с някакъв човек в Бригхаус, за да уговорят условията на нов договор.

Той се поразмърда на стола си. Пола се запита дали не крие нещо.

— Нов договор ли? — попита Кевин.

— Семейната фирма, „Фърст Фабрикс“. Търгуваме с текстил. Работим с двата края на веригата — с вносителите на платове и с посредниците, които купуват готови артикули за търговия на дребно. Нямам представа с кого е трябвало да се срещне в Бригхаус, не бях чувал за нищо такова преди. Е, да не би нещо да се е случило там? Да не се е скарал с някого?

— Знаете ли с каква кола потегли? — попита Кевин.

— Караше микробуса на братовчед ни Имран — на фирмата „А1 Електрикълс“. Разбирате ли, колата на Юсеф има нужда от ремонт, а тъй като Имран замина за Ибиса за няколко дни, нормално беше Юсеф да вземе назаем микробуса му. Така си спести парите, които иначе би дал, за да наема кола, нали разбирате. Вижте, питам за пореден път, няма ли някой от вас да ми обясни за какво става дума?

Кевин погледна Пола. Беше й ясно, че той наистина не знае какво да каже.

— Санджар — поде тя, — можеш ли да се сетиш за някаква причина, поради която Юсеф може да е отишъл днес следобед до „Виктория Парк“?

Той я изгледа така, сякаш внезапно беше полудяла.

— Юсеф ли? Не, объркали сте се. Радж беше на мача. — Изсмя се нервно и продължи: — Нямам представа как е станало, но явно се е получило недоразумение. Радж е продиктувал името си на колегата ви, а вие кой знае защо се интересувате от Юсеф. Юсеф изобщо не се интересува от футбол.

— С какво беше облечен Юсеф, когато излезе? — продължаваше Пола.

— С какво е бил облечен ли? Да му се не види, нямам представа — Санджар поклати глава и смръщи замислено лице. — Не, чакайте. На масата беше с черен панталон и риза, обикновена бяла риза. А после, когато тръгваше, видях, че облича отгоре работния гащеризон на Имран. Каза, че постоянно имал някакви проблеми с амбреажа и не искал да изцапа ризата си, ако се наложело да излезе от колата, за да го поправя. Брат ми винаги много държи да прави добро впечатление.

— Разбирате ли, нещата стоят така — започна меко Пола. — Вие очевидно знаете какво се случи днес следобед, заради Радж.

Санджар кимна бавно. По лицето му пролича някаква промяна — той застана нащрек. Не беше глупав.

— Искате да ми кажете, че Юсеф е мъртъв — каза той. — Искате да кажете, че е бил на мача — и че е мъртъв?

Изражението му беше умолително — той искаше от тях да оспорят думите му. Не искаше да повярва на собственото си предположение за това, което искаха да му съобщят.

— Не е точно така — каза Пола.

Кевин, съзнавайки, че времето им изтича, се намеси:

— Човек, облечен в работен гащеризон с емблемата на „А1 Електрикълс“, който е карал микробуса на братовчед ви, е внесъл и задействал бомбата на „Виктория Парк“. Да, считаме, че Юсеф е мъртъв, но не защото е бил застигнат случайно от взрива. Считаме, че брат ви е атентаторът — самоубиец.

Санджар се дръпна така рязко назад, че се подхлъзна със стола си и не падна само защото се опря на кухненските шкафове зад гърба си.

— Не! — изкрещя той и се изправи, залитайки. — Никакви такива шибани истории!

— По всичко личи, че е така — поде Пола. — Съжалявам.

— Съжалявате? — Санджар я гледаше като обезумял. — Съжалявате, а? Не на мен тия глупости, че съжалявате. — Той размаха ръце към тях. — Всичко сте объркали. Брат ми не е някакъв шибан терорист. Той е… той… той просто не е такъв — Санджар удари с юмрук по стената. — Цялата работа е толкова шибана. Напълно, шибано оплескана. Той ще влезе ей сега през тази врата и ще ви се изсмее. Не е вярно. Просто не може да е вярно.

Пола постави ръка над лакътя му, но той се отдръпна рязко, като че ли се боеше, че ще го зарази.

— Трябва да се опитате да дойдете на себе си — поде тя. — Ние сме добрите ченгета. Много скоро тук ще пристигнат хора от отдела за борба с тероризма, и имайте предвид, че те ще опустошат и дома, и живота ви. Знам, че това, което ви казахме, ви нанесе ужасен удар, но трябва да бъдете силен, заради Радж и заради родителите си. А сега предлагам да седнете с мен, за да съставим един списък на всички лица, с които Юсеф е бил близък и с които се е срещал. А колегата ми ще се качи горе, за да претърси стаята на Юсеф. Коя е тя?

Санджар примигна силно, като че ли се опитваше да се ориентира в един свят, в който внезапно всичко бе застанало с главата надолу.