Вал Макдърмид - Последно изкушение

Марейке бръкна в плика и извади една хартиена салфетка, после извади поничката, като внимаваше да не посипе захар по дрехите си.

— Аз ги чета — отвърна тя. — И съм убедена, че не съм единствен случай.

— Ти да не искаш да прехвърлим случая на чантаджиите в Хага? — попита Том учудено.

— Не, нямам предвид това. Предлагам да пратим в Европол молба, в която да цитираме подробности около случая, за да ги разпратят циркулярно в страните членки на организацията, със запитване дали някому не е попадало нещо подобно. Така поне ще можем да разберем правил ли го е преди или не. Ако наистина има друг такъв случай, ще можем да сравним данни с хората, които са работили по него, и може би разследването ще потръгне.

Том я изгледа замислено.

— Знаеш ли, тази идея не е никак лоша.

— Мога ли да разчитам на подкрепата ти, като представям идеята на Мартенс?

Том се засмя.

— Голям политик си, Марейке.

— Приемам това като съгласие — тя стана и взе останките от закуската си. Тъкмо си беше седнала на бюрото, когато главен инспектор Мартенс връхлетя в стаята. Тлъстите му пръсти стискаха кутия с кока-кола. Той отпи голяма глътка, докато прекосяваше стаята, и хвърли кутията в първото попаднало му кошче. Разделянето на отпадъците за рециклиране беше работа за безделници, не за заети хора като него — това беше подтекстът на жеста му.

— Нещо ново? — попита той и спря пред бюрото на Том.

— Нищо особено — отвърна той.

Мартенс се обърна към Марейке.

— А при теб? Някакви нови резултати от лабораторните изследвания?

Тя поклати глава.

— Нищо положително. Нищо, което да ни помогне да осъществим някакъв напредък.

Мартенс потърка челюстта си.

— Отвратителен случай — каза той. — Поставя ни в положението на глупаци.

— Марейке има добра идея — каза Том.

„Много мило“, каза си тя, а Мартенс отново се обърна към нея, смръщи, въпросително дебелите си вежди и попита:

— За какво става дума?

— Мислех за това, колко старателно се е подготвил убиецът на Де Гроот, колко методично и организирано е действал. Това не е убийство в момент на афект. Било е подготвено предварително. Всичко ми напомня на начина, по който действат серийните убийци. Знам, всички се опасяваме, че той може да убие пак, ако не го заловим навреме, но сега ми хрумна, че може да е убивал и преди.

Мартенс кимна, наклонил глава на една страна. Отиде при бюрото й и седна на стола срещу нея.

— Не мога да оспорвам теорията ти — каза той мрачно. — Но нали проверихме за съществуването на подобни случаи в архивите?

— Ние можем да направим проверка само в холандските архиви — каза Марейке. — Ами ако предишните му жертви не са били холандци? Ако е убивал в Белгия, в Германия или в Люксембург? Как бихме могли да разберем?

— Сега, след Шенгенското споразумение, всички сме жители на Европа — отбеляза кисело Мартенс. — Разбирам мисълта ти, Марейке. Но с какво ни помага това?

— През последните месеци забелязвам, че пристигащите от Европол бюлетини са доста по-подробни. Обикновено бяха пълни с обобщени доклади, но сега вече включват конкретни молби за информация в различни сфери на нашата дейност. Чудех се, дали да не се обърнем към тях и да ги помолим да пуснат запитване за подобни случаи на територията на Европейския съюз?

Мартенс беше подчертано скептичен.

— Не ти ли се струва, че случаят е прекалено дребна риба за тях? Те се интересуват само от неща, които им позволяват да си играят с прочутите си бази данни в съвременните си компютри. Няма да си цапат ръцете с някакво си вулгарно убийство.

— Но убийството не е обикновено. Пък и те имат инструкции да се занимават с убийства, ако съществуват предположения, че престъплението има някакви международни характеристики — проверих в сайта им. Дори в такъв случай са длъжни да действат като обменен пункт на информация и да търсят евентуална връзка с организираната престъпност.

Мартенс се повъртя на стола си.

— Ще кажат, че сме прекалено глупави, за да се справим сами — изръмжа той.

— Не ми се вярва. Мисля, че ще получим признание, че първи сме обърнали внимание на престъпление, което може да е част от поредица деяния на сериен убиец. Това дори може да ни бъде от полза. В историята на случая ще останем като хората, които са били достатъчно проницателни първи да забележат за какво става дума, и са имали смелостта да поискат данни от съседни юрисдикции. Ще ни представят като пример за подражание за международно сътрудничество, за начина, по който трябва да се работи в нова Европа — докато говореше, Марейке разгърна цялото очарование, на което беше способна. Отчаяно искаше да убеди Мартенс в правотата на мерките, които тя и Петра така или иначе вече бяха предприели.