Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Да не би да убиваш научните работници, защото не прилагат уменията си, както е редно? — питаше той, а мъглата, в която се луташе, отказваше да се вдигне.

— Не, не мисля — каза Тони след малко. — Това е вече смешно. Никой не убива хора, защото НЕ СЕ РОВЯТ из мозъците на другите.

Той потърка очи и се облегна назад в стола си. Какво правеха университетските преподаватели? Четяха лекции. Даваха консултации на аспиранти. Провеждаха научни изследвания.

— Научни изследвания — каза той тихо и се изправи на стола. Бързо прерови статиите и докладите, писани от трите жертви. Този път му стана ясно.

— Експерименти! — възкликна Тони доволно. Това, което правеха учените, което бяха правили и тримата убити, и което в нечие деформирано мислене можеше да се окачестви като увреждане на човешките мозъци, бяха експериментите с хора.

— Ти си убеден, че си станал жертва на някакъв психологически експеримент — продължи Тони вече по-уверено. — Нещо е променило живота ти, направило го е по-различен от живота на повечето хора, и за това виниш психолозите. В твоите очи това са хора, които опустошават мозъците на себеподобните си. Това е проблемът, нали, Джеронимо?

Той беше убеден, че инстинктивно се е добрал до сърцевината на мотива, довел до трите убийства.

Сега вече можеше да започне с изграждането на профила. Но беше станало късно. По-добре беше да започне утре сутринта. Изключи с нежелание компютъра и отвори пътната си чанта. Не му се вярваше, че ще успее да заспи, но можеше поне да опита. Утре щеше да започне да върши това, което умееше най-добре, а не беше изключено да се видят и с Карол. Тази мисъл го накара да се усмихне. За първи път изпитваше чувството, че положителните страни на връзката им надделяват над горчивите спомени от миналото. Може би се самозалъгваше, но поне беше склонен да изпита теорията си на практика.

Второто действие като че ли нямаше намерение да свършва. Карол не можеше да се заслуша в музиката; непрекъснато прехвърляше наум проведения разговор, намираше грешки в това, което бе казала и в начина, по който го бе казала. Искаше й се да бе имала време да репетира сценария с Тони. Ако го беше направила, щеше да е малко по-уверена, че наистина е засегнала слаби места. Разбира се, не беше очаквала Радецки да капитулира незабавно. Но се беше надявала на нещо повече от упорития му отказ да признае, че разбира за какво му говори тя.

Чувстваше очите му върху себе си. Столът му беше издърпан малко по-назад от нейния и с периферното си зрение тя можеше да прецени, че той я наблюдава упорито. Но не можеше да види изражението му, а това я караше да се чувства смутена и уязвима. За какво мислеше той? Как му беше въздействала появата й?

Карол едва потисна въздишка на облекчение, когато второто действие достигна кулминацията си — сватбата на лисичката и нейния любим. „Тук поне не мога да правя сравнения“, каза си тя с благодарност. Още преди да се запалят светлините в залата, Тадеуш стана от стола си и отиде в дъното на ложата. Тя се обърна и го видя да бърка в джоба на палтото си, окачено на закачалка на вратата. Той извади мобилен телефон, обърна се към нея и каза високо, така че тя да може да го чуе през избухналите аплодисменти:

— Трябва да проведа няколко разговора. Ще се върна след малко.

— Готово — прошепна тя тържествуващо, докато вратата се затваряше зад него. Беше решил да я проучи. Морган й беше казал да не се притеснява за проучването на новата й личност на английска територия. Бяха започнали с подготовката за това доста отдавна. Името й се беше превърнало в понятие в съответните среди по две линии. Първо, други полицаи под прикритие я бяха споменавали като сериозен играч, който работи без много шум, но резултатно. По-късно всички, които бяха повикани в полицията като свидетели във връзка с убийството на Колин Озбърн, бяха разпитвани много настойчиво за някоя си Каролайн Джексън.

— Притиснахме ги много сериозно — поясни Морган. — Колегите, на които беше поверен разпитът, бяха инструктирани да се държат така, като че ли не вярват, когато им казваха, че не са чували за теб. Успяха да насадят у всички разпитани убеждението, че си имала някаква връзка с Колин, че си в същия бизнес, и че вие двамата сте имали амбициозни планове за бъдещето. Така че, когато Радецки започне да те проверява — а той ще го направи, това е сигурно — хората ще са чували името ти. Това, че всички ще отричат да те познават по лице, е нещо, което можеш да изтъкнеш като свое предимство. Така добиваш облика на човек, който си пази ръцете чисти — като самия Радецки.