Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Изгубили сте си времето, госпожо Джексън — каза той.

Тя поклати шава.

— Не мисля така. Вижте какво, повече от ясно е, че Колин ви липсва, и то много. Предлагам аз да поема неговите функции.

Той сви рамене.

— Нищо не разбирам.

Изби звънецът, оповестяващ, че остават пет минути до края на антракта.

— А сега моля да ме извините, но мисля, че е време да се върнете на мястото си.

— Знаете ли, от тук сцената се вижда много по-добре. Мисля да остана — Карол пусна чантичката си на пода, кръстоса крака, наклони встрани глава и му се усмихна. Можеше да види как в неуверения му поглед се сблъскват инстинктът и интересът.

— По-добре недейте — отвърна той.

Карол въздъхна раздразнено.

— Вижте какво, Таджо, прекратете преструвките. Имате нужда от мен.

Той изглеждаше шокиран. Отвори уста, но не каза нищо.

— Колин ви вършеше добра работа — продължи тя. — Но Колин премина в историята. Имате нужда от някой, който да поема нелегалните имигранти, които превозвате до Обединеното кралство. Аз мога да свърша тази работа. Може ли да престанем да се лъжем и да поговорим сериозно? Разбирам, че се притеснявате да говорите за тези неща с непознати, но тъкмо в момента мисля, че съм единственият човек, който може да ви измъкне от една много неприятна ситуация. С какво бих могла да ви докажа своята благонадеждност?

— Все още не разбирам за какво говорите — той стисна зъби и упоритата линия на челюстта му се очерта ясно. — За какви нелегални говорите? Ако става дума за порнография, не държим такива филми в моите магазини, нито пък ги внасяме в Обединеното кралство.

Карол се усмихна отново. Беше й наистина приятно, че ще се наложи да се поизмъчи, за да постигне целта си. Ако началото минеше лесно, после щеше да полага по-голямо усилие. По този начин тя започваше да влиза в ритъм, да чувства реакциите на Каролайн Джексън в този спор, който трябваше да го накара да й повярва.

— Хайде, стига — тя промени съзнателно тона си и заговори хладно. — Започна да ми омръзва. Вижте какво, знам какви са били търговските ви отношения с Колин. Мога да ви дам адресите на фабриките в Есекс, където докарваните от вас нелегални имигранти работят кажи-речи без пари. Мога да цитирам и точния брой на прекараните от вас хора, които той е поел миналата година. Знам къде живееше Колин, с кого пиеше, с кого спеше — между другото, за да не стигате до прибързани заключения, не спеше с мен. Знам кой го уби и имам доста ясна представа защо — за щастие причината няма никаква връзка с вашия съвместен бизнес.

Той понечи да каже нещо, но тя не го остави да я прекъсне.

— Вие ще говорите след малко. Не съм тук, за да ви създавам проблеми, а за да ви помогна да разрешите съществуващите. Ако искате да си ги пазите и да създавате излишни затруднения, добре. Ще си замина обратно. Но ми се струва, че не искате това. Доколкото разбирам, търсите отчаяно връзка от моята страна на Ламанша. Защо тогава не седнем, за да изслушаме и второ действие, докато обмислите това, което току-що ви казах?

Той я гледаше, като че ли все още не можеше да възприеме думите й.

— Кой ви изпраща? — каза той най-сетне.

Карол се намръщи.

— Никой не ме изпраща. Не работя за никого, сама съм си шеф. Ако сключим споразумение, няма да работя и за вас. Двамата ще работим заедно. Най-добре е да ви поясня това от самото начало.

По челото му беше избила пот.

— Ще приемете ли поканата ми да изслушаме заедно второ действие? — каза той.

Карол потупа седалката на стола до себе си и се усмихна доволно.

— Вече не се надявах, че ще ме поканите.

Докато оглеждаше спретнато описаните кутии на пода на дневната, Тони си мислеше, че Петра е въплъщение на немската деловитост. Материалите в трите кутии бяха подредени в строг порядък, въпреки че количествата бяха много различни — в третата кутия нямаше почти нищо.

Преди дори да започне да обмисля профила на убиеца, трябваше да си изгради представа за жертвите. Може би на пръв поглед изглеждаше, че ги е подбирал произволно, но тяхната смърт имаше някакви конкретни основания. За страничните наблюдатели, манипулирани от вестникарските публикации, хора, които преследваха напълно непознати, бяха просто луди. Но Тони знаеше, че нещата не стоят точно така. Серийните убийци действаха в съответствие с някаква своя логика, приемаха се за хора с мисия, реагираха на повели, които можеха да чуят единствено те. Работата на Тони беше да проучи подробно живота на жертвите с надеждата, че ще може да долови някакво бледо отражение на тези повели. Само след като откриеше тайния ритъм, в съгласие с който действаше убиецът, можеше да разбере какво означават за него тези убийства. Ако можеше да проникне в мозъка му и да подреди света така, че да му изглежда разбираем, Тони щеше да се добере и до някакви ключови елементи от живота на убиеца, а после и до самия него.