Вал Макдърмид - Последно изкушение

Но въпреки че Радецки досега винаги бе успявал да стои извън обсега на правораздаването, той не бе останал напълно недокоснат от пипалата, които Петра Бекер бе пускала упорито към него. Досието му, което тя беше събрала, беше внушително. В него фигурираше всичко — от музикалните му предпочитания до имената на магазините, от които купуваше дрехите си. Заучаването на всичко това беше първата задача на Карол, и тя я накара за първи път да почувства какво значи да приемеш чужда самоличност. Трябваше да запамети колкото е възможно повече от тази информация и същевременно да я складира в някой по-отдалечен ъгъл на съзнанието си. Каролайн Джексън не би трябвало да знае почти нищо за вкусовете и наклонностите на Радецки, и необходимостта да разцепи съзнанието си на две, подейства на Карол доста дезориентиращо. Точно тогава реши да пренебрегне професионалните ограничения и да се свърже с Тони.

Ако първоначално бе изпитвала някакви съмнения относно правилността на решението си, те се изпариха през втората вечер, прекарана в компанията на Петра Бекер. Сутринта бяха прехвърлили всички данни, събрани от Петра за престъпната организация на Радецки, а следобеда бяха посветили на работа върху легендата на Карол — търсеха евентуални пробойни, опитваха се да установят наличието на вероятни опасни точки, разучаваха личността на жената, в която Карол трябваше да се превърне за неопределено време. Най-сетне Петра угаси двайсетата си цигара за деня и се облегна на стола си.

— Струва ми се, че е време за малка почивка — каза тя. — Не можем да си позволим да ни виждат заедно, когато се върнем в Берлин, затова нека се възползваме от сегашната си анонимност и да вечеряме някъде, за да отпразнуваме успешното приключване на първа фаза от операцията.

Карол се протегна и простена.

— Смятам да пия за това.

Половин час по-късно двете седяха в закътано сепаре, под приглушените светлини на един индонезийски ресторант. В средата на залата имаше ярко осветен бюфет, но засега на двете им стигаше да седят, да отпиват от питиетата си и да отпускат нервите си. Карол отпи голяма глътка от своя джин с тоник, а Петра вдигна чашата си.

— За мен беше удоволствие да работим заедно през последните няколко дни, Карол — каза тя. — Признавам си, бях много отрицателно настроена към тази операция, но ти ми вдъхна нова увереност.

— Защо беше отрицателно настроена? Мислела си, че няма да се справя, така ли?

Петра си играеше със столчето на чашата си и течността се плъзгаше нагоре-надолу по стъклената стена.

— До известна степен беше и затова. Но най-вече се дразнех, защото си скъсах задника да събирам доказателства срещу Радецки и ми се струваше нечестно, че вие ни отнемате операцията.

— Разбирам те. Аз бих чувствала точно същото на твое място. Когато се занимаваш много дълго с някой случай, развиваш дълбоко лични чувства по въпроса.

Петра хвърли преценяващ поглед към събеседничката си. После като че ли взе решение, опря лакти на масата и се приведе напред.

— Такова ли беше отношението ти, когато преследваше Джако Ванс? Или обратния убиец от Брадфийлд?

Спокойните черти на Карол незабавно се изопнаха и тя застана нащрек.

— Подготвила си си домашното — каза тя. Хладният й тон преряза връзката на развилата се през последните дни близост.

Петра вдигна ръце с длани, обърнати към Карол, в успокоителен жест.

— Разбира се, че съм си подготвила домашното. Какъв криминалист бих била иначе? Но не споменавам тези случаи от болезнено любопитство. Имам съвсем основателна причина да искам да поговорим за тях.

Карол не беше склонна да омекне толкова лесно.

— Не разговарям за тези случаи — каза тя сухо. „Да разговарям ли? Та аз дори не искам да мисля за тях! Ще ми се да можех да не ги сънувам“. Допи остатъка от джина си и направи знак на келнера да й донесе нов.

— Чудесно. Аз не се интересувам от кървавите подробности. Не съм търсач на силни усещания. Но не познавам друго ченге, освен теб с такъв опит по отношение на серийните убийци. Имам нужда от съвет.

Карол си зададе уморено въпроса дали някога щеше да успее да загърби истински тази част от миналото си. Беше се надявала да попадне на място, където хората щяха да се интересуват единствено от сегашните й постижения.

— Виж какво, Петра, аз не съм специалист по серийните убийства. Първия път по стечение на обстоятелствата се оказах на работа в криминалната полиция на град, в който се появи сериен убиец. А втория път се замесих… е, може да се каже, за да услужа на един приятел.