Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Става дума за доктор Тони Хил, нали? — Петра не се предаваше.

Карол разтърка челото си с палец и показалец, така че обърнатата надолу длан засенчи очите й.

— Да, става дума за Тони Хил — каза тя уморено. Отпусна ръка и загледа Петра със студено предизвикателство. Като че ли предизвикваше другата жена да покаже докъде може да стигне.

Петра почувства, че споменаването на Тони Хил засегна дълбоко Карол, но не можеше да прецени дали чувството, което предизвика, беше положително или отрицателно.

— Съжалявам, Карол. Не исках да те дразня със споменаването на тези случаи. Сега съзнавам, че ти е било много трудно, докато си работила по тях. Наистина не съм искала да будя лоши спомени. Но ако ми позволиш да ти обясня…

Карол сви рамене. Налагаше се да работи с Петра по най-тежката задача в досегашната си кариера. Вече бе започнала да я харесва и уважава и съзнаваше, че нещата трябва да останат такива и занапред. Нямаше нищо лошо в това да я изслуша.

— Слушам те — каза тя, когато келнерът пристигна със следващото питие. — Ще пиеш ли още нещо?

Петра поклати шава.

— По-късно. Така. Започвам с това, че съм лесбийка.

Карол си беше помислила нещо такова, но тези неща нямаха особено значение за нея, затова и не се беше съсредоточила върху този въпрос.

— За мен това няма значение.

— Така и предположих, но не заради това ти го казвам. Опитвам се да обясня как започна всичко. Често посещавам един чатрум за полицейски служители с хомосексуални наклонности. Там се запознах с Марейке. Тя е капитан от холандската полиция, работи в Лайден. Разговаряме три-четири пъти седмично в самостоятелен чатрум, и от известно време доста се сближихме — кривата усмивка на Петра преливаше от самоирония. — Да, знам какво говорят за хора, които се запознават по интернет, но тя наистина е такава, за каквато се представя. Не е нито измамничка, която се опитва да измъкне информация, нито си пада да се прави на ченге. Така че всяка от нас откри у другата човек, с когото да споделя проблемите си.

— Това е съвсем естествено — Карол й се усмихна окуражаващо.

— Така е. Тъй или иначе, ние с Марейке свикнахме да споделяме професионалните си проблеми. Преди около седмица тя беше натоварена с разследването на убийство, извършено в Лайден. Разказа ми за него, защото случаят беше много странен и липсваше очевиден заподозрян. Убитият, на име Питер Де Гроот, бил преподавател по психология в местния университет. Намерили го гол, разпънат по гръб и завързан на собственото му бюро. Убиецът го удавил, като наливал с помощта на тръба или фуния вода в гърлото му.

Карол потръпна.

— Това наистина е ужасно.

— Има и още. Убиецът скалпирал жертвата си — но не скалпирал главата, а гениталиите.

Карол почувства как настръхва. Беше се сблъсквала достатъчно с психопати, за да разпознае делото на човек, страдащ от дезинтеграция на личността.

— Е — каза тя, — звучи така, като че ли има някакви елементи на сексуални подбуди. Което означава, че човекът много вероятно е убивал преди и ще продължи да убива и занапред.

— Мисля, че и едното, и другото е вярно. Когато Марейке ми разказа за случая, нещо започна да се върти в съзнанието ми. Най-сетне открих на какво ми напомня — убийството на доктор Валтер Нойман — Петра изреди накратко това, което беше научила за случая в Хайделберг. — Така че започнах да си мисля, че може да става дума за един сериен убиец, който извършва престъпленията си в различни страни — тя погледна към Карол в очакване на отговор.

— Логично заключение. Съдейки по това, което ми разказа, престъпленията носят „подписа“ на един и същи престъпник — тя погледна въпросително Петра, за да види дали се налага да обяснява по-подробно.

Петра кимна уверено.

— Именно, затова и реших, че сме изправени пред сериозен проблем. Както знаеш, няма официална оперативна връзка между отделните национални полиции в рамките на Европейската общност, независимо от съществуването на Европол и Интерпол. Действително, от нас се очаква да разменяме информация и да си сътрудничим при преследването на международни престъпници, и понякога наистина става така, както в случая с операцията срещу Радецки. Но и на двете ни е ясно колко ревниво полицаите пазят собствената си територия. Когато става дума за ефектен случай като преследване на сериен убиец, никой не би искал да възбуди преследване, при което някой друг да обере лаврите по залавянето. По-скоро биха се съгласили да им извадят зъб, отколкото да приемат да работим заедно.