Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тонът й беше циничен, но Карол знаеше, че Петра е напълно права. Подозираше също така, че самата Петра проявява, интерес към тези случаи, за да постигне слава и почести, но в това нямаше нищо лошо. Тя самата проявяваше по-голям интерес към случаи, които биха могли да подпомогнат кариерата й. Не се гордееше особено с това, но така си беше.

— И ти си решила да организираш самостоятелно разследване?

Петра доби малко притеснен вид.

— Не мога да твърдя, че съм вземала такова решение — каза тя. — Наистина, исках аз да бъда тази, която ще обърне внимание върху приликите в двете убийства, затова помолих Марейке да ми прати всички подробности около убийството в Лайден. Защото, ако се окажех права, убиецът е започнал работата си в Германия, а това би ни дало известно първенство в разследването. — Петра замълча и посегна към цигарите си. — Но преди няколко дни беше извършено ново убийство. Все още не съм събрала достатъчно данни, но по всичко личи, че някоя си Маргарете Шилинг, доктор по психология и преподавател в Бременския университет, е станала жертва на същия убиец.

— Сега вече сигурно и други хора ще забележат връзката — каза Карол.

Петра сви рамене.

— Не е задължително. Полицейските централи на отделните страни не поддържат официални контакти. Не съществува обменна банка за данни, засягащи убийства например — нещо подобно е създадено само по отношение на организираната престъпност. Германия е голяма страна и честно казано, повечето полицейски служители са прекалено заети със собствените си ангажименти, за да се интересуват какво се случва в други градове, на стотици километри от техния. А сега тук стана като в Америка, серийните убийства се превръщат в естествена част от околната среда. Макар в Европа хората все още да не вярват, че такова нещо може да се случи не на филм или в книга, а в действителност. Не, Карол, единствената възможност съществуващата връзка да бъде установена е някой по-любопитен криминалист като мен да попадне случайно на нея. Пък и кому ще дойде на ума да търси нещо общо между убийството на някакъв мъж в Хайделберг и на една жена в Бремен, само защото и двамата са преподаватели по психология?

— Така че ти имаше намерение да огласиш находката си — каза Карол.

— О, не знам — отвърна Петра и издиша дим през ноздрите си. — Малко е притеснително. Първият случай в Германия изобщо не е бил мой, а аз да пращам доклад в Европол с молба да координират международно разследване… Ще трябва също да обясня, че Марейке е нарушила следствената тайна, като е споделила с мен подробности за лайденския случай. Шефовете й никак няма да се зарадват.

— Разбирам — отвърна замислено Карол. — Съществува ли някакъв друг начин да си попаднала на сведения за лайденския случай, и да си забелязала общите черти с известното ти вече убийство в Хайделберг, а после да си установила връзката и с убийството в Бремен?

Петра поклати глава.

— В медиите не бяха публикувани почти никакви подробности. Нямаше нищо, което би могло да ме накара да се сетя за предишен случай.

— Вероятно и Марейке не е пускала циркуляр в Европол с молба да й потърсят случаи с подобни отлики?

— Съмнявам се, че изобщо са обсъждали такъв вариант. Повечето полицаи, особено провинциалните, изобщо не считат, че съществуването на Европол ги засяга пряко. Организацията функционира пълноценно прекалено отскоро, за да са привикнали автоматично да се сещат за възможностите, които им предлага. Лично аз бих се сетила, разбира се, защото работата ми има връзка с разузнаването. Но на човек като шефа на Марейке такова нещо и през ум не би му минало.

— Е, ако наистина искаш тя да не пострада, това е единственият изход. Накарай я да пусне молба до Хага за издирване на подобни случаи, да изтъкне като основание, че убийството има някои отлики, които навеждат на мисълта, че може да е дело на сериен убиец, който може да е извършил други престъпления в други европейски страни. Това ще мине в редовния бюлетин на Европол — предполагам, че ти го следиш?

Петра кимна.

— Струва ми се, че хората от моя екип са едни от малкото, които наистина четат всичко, което се получава от Хага — отвърна тя сухо.

— Чудесно — тогава вече ще можеш да обясниш как си направила връзка със случая в Хайделберг, а после и с бременското убийство.

Петра се взираше в пространството и обмисляше предложението на Карол. Ще стане, каза си тя. Нямаше да вдигне толкова шум, колкото се бе надявала, но щеше да й остане заслугата, че първа е забелязала връзките между случаите. В крайна сметка бе възможно дори да й възложат координирането на отделните следствия, тъй като операцията можеше да мине за базирана предимно в Германия, а никой не би я поверил на онези дръвници в Хайделберг. Но макар да не бяха особено проницателни, и хайделбергските й колеги не бяха пълни идиоти.