Вал Макдърмид - Последно изкушение

Проблемът е следният: първото известно убийство е станало в Хайделберг, в Германия, второто в Холандия, в Лайден, а третото (ако и то влиза в сметката) — отново в Германия, но този път в Бремен. Връзката между трите е направена случайно — Петра била виждала данни за първия случай, а една нейна приятелка, която работи в полицията в Лайден, й разказала за втория. После, когато в медиите се появили съобщения за третото убийство на преподавател по психология, връзката просто й се натрапила, въпреки че все още не разполага с достатъчно подробности, за да бъде напълно сигурна. Както сам виждаш, предстои истински кошмар заради разпределянето на компетенциите. Нещо повече, официално все още няма никакво следствие, защото ни се наложи да търсим начин да представим публично връзката между трите убийства, без да натопим приятелката на Петра, че е нарушила следствена тайна. Така или иначе, през следващите няколко дни новината ще изтече по каналите на Европол, и официалната процедура ще се задвижи.

Не е необходимо да ти обяснявам как бюрократичната машина ще спъва на всяка крачка следствието. Петра не вярва някой друг да е успял да направи същата връзка, като се има предвид отсъствието на всякаква обмяна на информация между отделните централи на немската полиция (това би трябвало да ти прозвучи познато). Освен това тя е убедена, а и аз също, че убиецът ще отнеме живота на още хора, преди да се задвижи официално инструктираният международен полицейски екип. Затова иска да съкрати процеса и да започне неофициално разследване.

Очевидно е, че тя ще работи до голяма степен като на тъмно. Убиецът явно се справя много добре с прикриването на следите си. Лабораторните анализи на местопрестъпленията не са дали почти никакви резултати.

Може би си задаваш въпроса защо Петра е рискувала да разкаже всичко това на мен? Нека не забравяме, че тя работи във връзка с разузнаването — тоест проучила ме е основно, а от там е попаднала и на сведения за теб.

Повече от ясно е, че момичетата имат нужда от ПРОФИЛ на престъпника. И както е казано в песента, в това отношение няма втори като теб.

А на Петра й трябва най-добрият специалист.

Това е възможност да влезеш отново в играта, Тони. При това ще можеш да работиш на спокойствие, защото профилът не ти е възложен официално. Работата ти няма да стане публично достояние, никой няма да те притиска и да настоява за незабавни резултати. Няма да има публикации в пресата, които да те упрекват, че още не си им сервирал престъпника. Просто малко спокойна работа, с която можем да спасим живота на няколко души.

Разбира се, ако работата приключи успешно, твоите заслуги ще бъдат изтъкнати, и това може да ти създаде възможности да работиш и другаде из Европа.

Моля ти се, не мисли, че искам да се съгласиш заради мен. Предупредих Петра да не се надява на особен успех. Но бих искала да се съгласиш заради самия себе си, защото това, което вършиш в момента, надали те удовлетворява особено. А ако започнеш отново да вършиш работата, която умееш най-добре, сигурно ще бъдеш по-доволен от себе си.

Обмисли го.

Пази се!

Тони се върна към началото на писмото и го прочете повторно, по-внимателно, а от време на време устните му се извиваха в иронична усмивка. Биваше я, не можеше да се отрече. Открай време е била съобразителна, а междувременно беше научила и някой и друг трик. Зачуди се колко ли време й е отнело съчиняването на това привидно безхитростно писмо, което уж неволно засягаше всичките му слаби места. Беше отпуснала точно толкова сведения за убийствата, колкото да събуди любопитството му, но не прекалено, за да не рискува той да стигне преждевременно до извода, че случаите не са достатъчно интересни.

Беше подредила всичко изключително умело, включително и примамката, че става дума за работа на черно, напълно неофициална, нещо, от което винаги може да се отрече, ако нещата се развият неблагоприятно. „При това ще можеш да работиш на спокойствие“. Което, разбира се, означаваше, че ако той все пак е излязъл от форма и се провали, няма да има свидетели на провала. Според него Карол не вярваше, че той би могъл да се провали, но това не изключваше възможността у нея да се крие такъв страх. При това основателен.

Звучеше изкусително. Но Тони не беше сигурен дали причините, които го подтикваха да се включи в разследването, са действително подходящи. Непрекъснато му се натрапваше мисълта, че щеше да се наложи да вземе самолета за Берлин, защото неминуемо трябваше да разговаря лично с Петра, която като че ли се беше самоназначила за водещ на това неофициално разследване. А тъкмо сега Берлин за него означаваше Карол. Карол, която щеше да има нужда от помощта, която той можеше да й предложи. Карол, която не излизаше от мислите му, откакто беше напуснал Лондон.