Вал Макдърмид - Последно изкушение

А сега, ако можеше да се вярва на тази статия, синът на Маргарете я беше загубил завинаги. Тони така и не успяваше да възприеме прочетеното. Имаше някакъв ужасен произвол в застигналата я смърт.

За Маргарете вече беше много късно. Но имаше други хора, които можеха да бъдат спасени. Нямаше значение, че едно такова решение съвпадаше с желанието му да се отърве от репортерите, които го гонеха във връзка с Джако Ванс. Нямаше значение, че към него го подтикваше и отегчението от сегашната му работа. Нямаше значение, че искаше да приеме тази работа, за да бъде близо до Карол. Спасението на човешки живот винаги беше на първо място.

За зло или добро, той вече беше взел решение.

Имаше половин час до момента, в който Марейке обикновено влизаше в чатрума. Петра се порови в мрежата, отвори сайтове за различни серийни убийци, за да види няма ли да намери други връзки между регистрираните случаи и фетишите на преследвания от нея престъпник. Но търсенето се оказа безплодно. Изродените мозъци, чиито фантазии бяха описани в ужасяващи подробности, не се бяха наслаждавали на точно такова удавяне на жертвите си. Тя не можа да открие и други случаи на скалпиране на гениталиите, но установи, че това действие си има научно наименование — гинелофизъм. Но това не й беше от полза в търсенето на подбудите, движили убиеца.

Както обикновено, когато се ровеше из Интернет, тя не забеляза колко бързо бе минало времето. Вече беше закъсняла с четири минути за уговорката си с Марейке. Отвори припряно страницата на сайта и откри Марейке, която се опитваше да не допусне да бъде въвлечена в дискусия на тема защита на човешките права, в която участваха двама хомосексуалисти и една хетеросексуална жена. Сигнализира, че е влязла, и кликна два пъти с мишката върху името на Марейке, за да я отдели от общото виртуално пространство.

П.: Извинявай, че те накарах да чакаш, заплеснах се в търсене из мрежата.

М.: Няма нищо, аз също тъкмо влизах. Е, какво ще кажеш за Карол Джордан?

П.: Голям професионалист. Много е съобразителна, а ми се струва, че е и достатъчно психически устойчива, за да изкара работата докрай.

М.: Лесно ли се работи с нея?

П.: Много. Веднага се разбира, че е тръгнала от обикновен патрулен полицай — не е чиновник, който никога не напуска бюрото си и забравя какъв е животът на другите му колеги. Мисля, че ще се сработим добре. Тя е склонна да се вслушва в съвети.

М.: Стискам ти палци. Успя ли да поговориш с нея за убийствата?

П.: Да, Джордан имаше много добра идея — смята, че ти трябва да убедиш шефа си да пусне подробности за убийството в бюлетина на Европол с молба за информация за подобни случаи. Тогава Европол ще предаде сведенията в страните — членки, и аз мога да обясня как съм направила връзката със случаите в Бремен и Хайделберг. Какво ще кажеш?

М.: Мислиш ли, че ще успеем?

П.: Мисля, че това е единственият начин да се защитим. Публикува ли се коментар за общи черти между убийствата, ще минат седмици, докато се организира следствен екип, защото никой няма да иска да се откаже от своя случай, и ще започне спор коя страна да води разследването. Междувременно ние можем да продължаваме с нашата работа. Джордан ще помоли нейния доктор Хил да ни изготви профил на убиеца, така че имаме от къде да започнем. Въпреки всичко имаме шанс да ни забележат. Но така никой няма да може да ни обвини, че не сме действали по правилата.

М.: Сигурно си права. Но няма да ми бъде лесно да убедя Мартенс да се обърне за помощ към Европол. Той има много старомодни представи за организацията на работата ни. Възразява срещу всичко, което кара действащи полицаи да напускат работата на улицата и да работят в канцеларии.

П.: Тогава се опитай да го убедиш, че такъв вариант е изгоден за него. Няма ли да му се понрави това, че ще бъде първият, който е забелязал, че може да става дума за сериен убиец? Защото докладът ще бъде подписан с неговото име, не с твоето, нали?

М.: Добра идея. Ще се опитам да го убедя, че така традиционните полицейски похвати ще възтържествуват. Ще опитам утре сутринта.

П.: Обади се да кажеш как е минало.

М.: Утре вечер?

П.: Ще се опитам. Но трябва да е късно, някъде към полунощ. Ако всичко се развива по план, Джордан ще е заета до късно вечерта, което означава, че и аз ще работя до късно. Приятни сънища, скъпа.

М.: И на теб. До скоро.

Тадеуш Радецки се извини и напусна масата в ресторанта, когато видя, че на екрана на мобилния му апарат се изписа номерът на Красич. В коридора, който водеше към тоалетните, далеч от ушите на почтените си сътрапезници, той отговори на упорития звън.