Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тадеуш го изгледа объркано.

— Какво? Нищо не разбирам.

— Същото каза и нашият човек. Попитал ги как е станало така, че мотор, който бил предвиден само за износ, е замесен в пътно произшествие в Берлин. Не могли да му кажат нищо, но пък му дали подробно описание на модела. Когато го пуснал в автомобилните регистри, се оказало, че в Германия няма нито един регистриран мотор от тази серия.

— Искаш да кажеш, че човекът, който уби Катерина, е карал чуждестранен полицейски мотор? — Тадеуш отпи голяма глътка и закрачи из дневната. — Това звучи налудничаво. Няма никаква логика.

Дарко сви рамене.

— Кой знае. Аз обмислям новините вече доста време, и ми се струва, че съществува едно обяснение, което горе-долу се покрива с фактите. Нали знаеш какво е отношението на всички шибани моторджии към машините им — все едно са сраснали с тях. Не изключвам възможността някое ченге да е решило да отиде на почивка със служебния си мотор. Нека предположим, че е англичанин. За миг изключва, минава в насрещното движение, причинява катастрофа и изпада в паника — просто натиска педала на газта и изчезва. Нали разбираш, по принцип не е имал право да пътува със служебния си мотор, а на всичкото отгоре се замесил и в такава каша. Логично е, че си е плюл на петите.

— Ти на това ли му казваш логика? — попита раздразнено Тадеуш.

Красич се понамести, разтвори палтото си и разкрачи още повече масивните си бедра — за да компенсира с физическа увереност вътрешното си колебание.

— Нищо друго не ми идва на ум.

— И на мен. И тъкмо това не ми харесва — той удари с юмрук по стената. — Това са пълни дивотии, откъдето и да го погледнеш.

— Таджо, било е злополука. Такива неща се случват всеки ден. Просто трябва да го приемеш и да престанеш да се занимаваш с това.

Тадеуш се извърна светкавично към него, с вкаменено от ярост лице.

— Не ме интересува. Независимо от това дали е злополука или не, някой трябва да си плати.

— Не споря. Ако имаше и най-малката възможност да разберем кой е бил онзи моторист, аз първи щях да тръгна подир копелето и да го накарам да си плати. Но няма как да се доберем до него.

Яростта сякаш изведнъж се изпари от Тадеуш. Той се свлече на един стол, отпуснал глава назад. Една сълза се насъбра в ъгълчето на окото му и се стече по слепоочието. Красич стана, смутен от тази демонстрация на чувства.

— Съжалявам, Таджо — каза той грубовато.

Тадеуш изтри сълзата с опакото на ръката си.

— Ти направи всичко по силите си, Дарко — отвърна той. — И си прав. Време е да забравя и да продължа напред — той успя да се усмихне едва забележимо. — Ще се видим утре. Време е да започнем да мислим за бъдещето.

Колкото и да му бе неприятно да гледа шефа си как страда, Красич излезе от апартамента, обзет от скрито оживление. Като че ли най-сетне щяха отново да се хванат на работа. Имаше една-две нови идеи и беше крайно време да се опита да ги прокара. Макар че някакво едва доловимо безпокойство го гризеше отвътре, когато мислеше за мотора, причинил смъртта на Катерина, нямаше намерение да се занимава с това сега. Параноята беше за слаби хора, а Красич знаеше, че е силен.

Тони мина през портала за пристигащи пътници на летище „Тегел“ и се огледа из тълпата посрещачи. Малко по-встрани стоеше висока, слаба жена с късо подстригана черна коса, и държеше малка табела, на която пишеше: „Хил“. Той пристъпи към нея с колеблива усмивка.

— Петра Бекер?

Тя протегна ръка и той я разтърси.

— Доктор Хил, радвам се да се запознаем.

— Казвай ми Тони, моля те — отвърна той. — Благодаря, че дойде да ме посрещнеш.

— Няма защо. Пристигането ти ме спаси от необходимостта да слушам как един колега се оплаква, че съм му възложила непосилната задача да открие изчезнало шестгодишно дете.

Той повдигна вежди.

— Струва ми се, че вие обикновено не се занимавате с такива неща.

Петра се разсмя.

— Случаят не е обикновен. Въпросното шестгодишно дете е заложница на приятеля на Карол, Радецки, който си осигурява по този начин подчинението на майката. Аз пък имам нужда от сътрудничеството на майката, затова трябва да намеря детето. Но не е необходимо да те занимавам с това. Имаш далеч по-важна работа. Ако смяташ, че мога да помогна с нещо, просто кажи.

Докато я следваше към колата, той си каза, че тя вече беше свършила доста работа. След като прочете мейла на Карол, той си запази място на първия полет до Берлин, обади се на секретарката на катедрата и я уведоми, че е починал негов близък и че ще се възползва от правото си на отпуск за такъв случай. Знаеше, че не може да уведоми Карол, но знаеше името на Петра Бекер, както и че тя работи в криминалната полиция. Няколко телефонни разговора бяха достатъчни, за да я открие, а тя посрещна с възторг новината, че той потегля за Берлин. Тони не направи опит да обяснява внезапното си решение — опасяваше се, че тя може да се откаже от услугите му, ако разбере, че е бил близък с една от жертвите.