Вал Макдърмид - Последно изкушение

Не беше почтено да се възползва от тази възможност. Ако отидеше в Берлин заради Карол, мислите му нямаше да са съсредоточени върху работата, за която се предполагаше, че ще бъде там. Нещо по-лошо, присъствието му можеше дори да навреди на Карол. Тя не трябваше да излиза от ролята си, а ако той постоянно се появяваше на сцената, можеше да й попречи да поддържа образа на Каролайн Джексън. Едно беше да й изпраща съвети и да я окуражава от разстояние; личното му присъствие там можеше да я подмами да разчита прекалено много на него. Тогава, ако се стигнеше до пълно откъсване и тя бъдеше изоставена изцяло на собствените си способности, може би нямаше да има необходимата самоувереност, за да се справи.

„Въпреки това“, каза си той, „не би имало нищо лошо, ако проверя какви данни ще намеря в мрежата“. Зареди търсачката и написа „Бремен + убийство + психология + преподавател“. Реши да види какво ще намери за най-скорошното убийство. Малко по-късно вече четеше статия от немски вестник. За щастие беше учил немски в училище и продължи да поддържа познанията си по езика и по-късно, за да може да чете специализирани списания. Но дори да не беше в състояние да схване текста, едно нещо се открояваше ясно като фойерверк на нощно небе.

Тони се взираше в екрана и не можеше да повярва на очите си. Сигурно имаше някаква грешка. Стисна ръце в юмруци, лицето му помръкна и се смръщи. Потри слепоочия с кокалчетата на пръстите си, опитвайки се да разбере ясно това, което четеше.

Не, нямаше място за съмнение. Нямаше две жени на име Маргарете Шилинг, които да преподават психология в Бременския университет. Това наистина надхвърляше границите на вероятното. Но още по-невероятно му се струваше Маргарете Шилинг да е станала жертва на сериен убиец.

Виждаше лицето й пред себе си. Широка уста, която се усмихваше на току-що чутата шега, бръчици от смях в ъгълчетата на очите й. Трудно бе да се повярва, че един психолог може да намира света за толкова забавен, че бръчиците да се отпечатат така дълбоко на лицето й. Руса, свободно пусната коса, която тя постоянно отмяташе нетърпеливо зад ушите когато изтъкваше аргументите си в спор. Жизнерадостна, интелигентна, толкова упорита, че можеше да вбеси противника си при спор.

Бяха се запознали на един симпозиум в Хамбург преди три години. Тони прояви интерес към връзките между религиозните убеждения и някои видове серийни престъпления, а експерименталната дейност на Маргарете привлече особено силно вниманието му. Изслуша доклада й и установи, че би искал да обсъди с нея няколко точки. Така че отидоха в един бар с още няколко колеги и пропуснаха официалния банкет, дотолкова бяха погълнати от разговора си.

Откриха много общи теми — толкова много, че Маргарете успя да го убеди да отложи обратния си полет и да й погостува за два дни в Бремен, за да може тя да му представи резултатите от експериментите си. Беше интересно преживяване, интензивен обмен на идеи и разсъждения, който му подейства съживително. Тя дори го бе поканила да спи в празната стая на очарователната старинна къща от деветнайсети век, в която живееше със съпруга си Курт и сина им Хартмут — в едно селце, близо до някаква художническа колония на десетина километра от града.

Тони си спомни, че Курт не му се беше понравил. Непрекъснато хленчеше и се оплакваше, че трябвало той да гледа детето, след като напуснал фармацевтичната лаборатория, в която работел.

— Разбира се, ежедневните грижи за детето не ми дават възможност да осъвременявам професионалните си познания — оплакваше се той, докато вечеряха. — Маргарете си е добре, тя може да щурмува върховете на академичната йерархия, а аз седя тук, бездействам, и мозъкът ми атрофира.

За Тони беше ясно, че Курт е приел да остане вкъщи не по необходимост, а от обикновен мързел. Според Маргарете родителите му им били оставили достатъчно пари, за да купят къщата и да им остане още нещо. Курт се възползвал от възможността да напусне работа и да заживее като безделник. Когато разправяше на Тони цялата история, тя каза със злорада усмивка:

— Първото, което направих, когато ме уведоми, че смята да си остане у дома, беше да уволня детегледачката. Нямаше как да се противопостави, защото щеше да излезе, че не иска да се занимава със сина си. Но така и не ми прости.

Още тогава Тони си каза, че постъпката й е била психологически неправилна — удивително за човек, който си вади хляба, изследвайки лабиринтите на човешкото съзнание. Освен, разбира се, ако не е искала да предизвика развод. А разводът последва много скоро след това — той го разбра от картичките, които тя му пращаше за Коледа и от писмата, които понякога получаваше по електронната поща. Маргарете не беше очаквала, че бившият й съпруг ще се вкопчи така ожесточено в Хартмут — Тони можеше да разчете между редовете, че тя беше съсипана от раздялата със сина си.