Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Да?

— Шефе, кога ще се прибереш? — попита Красич. — Имам новини за теб.

— Добри или лоши?

— Нищо спешно.

— Не може ли да почака до утре?

— Струва ми се, че новините ще те заинтересуват.

Тадеуш погледна часовника си.

— Чакай ме у дома след час.

— Добре, до тогава — Красич затвори и Тадеуш се върна в шумната зала на ресторанта. Вече пиеха кафето си, така че до половин час щяха да започнат да се разотиват. А тъй като нямаше никакво намерение да изпраща жената без кавалер, която останалите две двойки бяха поканили умишлено в негова чест, не виждаше защо да не се прибере у дома до час. Тонът на Дарко му се стори много загадъчен. Но да се опитва да разгадае нещо, което така или иначе не му беше известно, му се струваше излишно губене на енергия, а Тадеуш никога не бе проявявал склонност да се притеснява, преди това да стане наистина наложително. Той отново се включи в разговора, като че ли телефонното обаждане се бе оказало съвсем маловажно, но точно след трийсет минути бутна стола си назад и уведоми сътрапезниците си, че утре трябва да става много рано. Остави една пачка банкноти на масата, за да покрие своята част от сметката, целуна трите жени на масата по двете бузи, прегърна приятелите си и си тръгна.

Познатият черен мерцедес вече беше паркиран пред дома му, когато той зави край ъгъла. Докато Тадеуш наближаваше входната врата, Красич излезе от колата и тръгна редом с него.

— И така, какви са тези тайнствени новини? — попита Тадеуш в асансьора.

— Почакай още няколко минути — отвърна Красич.

Тадеуш се разсмя.

— Няма защо да си толкова предпазлив, Дарко. Мога да те уверя, че в асансьора няма подслушвателно устройство.

— Не става дума за това. Мислех си, че не е зле да си сипеш нещо за пиене, преди да изслушаш това, което имам да ти кажа.

Тадеуш повдигна вежди, но не каза нищо повече, докато не влязоха в апартамента. Сипа арманяк в две чаши и подаде едната на Красич.

— Хайде, кажи какво е това толкова ужасно нещо, че трябва да пия коняк, преди да го изслушам.

Съвсем в разрез с обичайното, Красич изглеждаше объркан.

— Цялата работа е много странна — той тръгна към етажерката, на която бяха подредени три снимки на Катерина в сребърни рамки. — Най-сетне успях да получа някакви сведения за моториста.

Нещо се обърна в корема на Тадеуш — някаква странна конвулсия като че ли размести всичките му вътрешни органи. Каквото и да бе очаквал, не беше това.

— Разполагаш ли с име?

— Не, нищо толкова недвусмислено. Нашият човек отишъл да поговори пак с момчето, което твърдяло, че моторът е БМВ. Хлапето било искрено ентусиазирано и само предложило да се подложи на хипноза, за да видят дали няма да си припомни още нещо.

— Е?

— Минало известно време, докато успели да организират сеанса, но най-накрая пристигнала някаква жена и успяла да накара момчето да изпадне в транс. Момчето наистина казало още доста подробности.

— Например? — Тадеуш се приведе напред като ловна хрътка, надушила следа.

— Спомнил си например, че регистрационният номер не се четял, защото бил зацапан с кал. Казал също, че около номера на мотора имало нещо странно, не могъл да се сети какво точно, но настоявал, че нещо не било наред. — Красич обърна гръб на образите на Катерина и седна на дивана. — Този път описал мотора много по-подробно от първия път — разни неща като формата на ауспуха и други подобни. Тъй или иначе, нашият човек записал всички подробности. После се свързал със заводите на БМВ и помолил да му кажат за какъв модел може да става дума. И тук вече идва странното.

Тадеуш забарабани с пръсти по стената.

— В какъв смисъл?

— Според хората от завода, описанието, което е дало момчето, не отговаряло на нито един модел, пускан някога в серийно производство в Германия. Така че нашият човек отписал цялата работа с хипнозата като чиста загуба на време. Обаче човекът от БМВ, с когото бил говорил, му се обадил отново.

— Господи, Дарко, давай по-накратко — изръмжа Тадеуш.

— Добре, добре, сега свършвам. Човекът проверил в отдела за специални проекти и се оказало, че те наистина били правили някога модел, който отговарял на описанието. Моделът бил пуснат в ограничена серия — само триста и петдесет броя с подсилен двигател, само за износ. Продали ги в Скандинавия и Обединеното кралство. И обърни внимание — почти всички мотори били продадени на органите на изпълнителната власт. За ченгетата от контрола по транспорта, и за специалните части.