Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Има един проблем — отбеляза тя.

— Казвай.

— Миналата седмица писах в Хайделберг с молба да ми пратят подробности за техния случай. Ако започне ново следствие, не може да не се сетят за писмото ми.

— Да му се не види — каза Карол. — Права си, надали ще са забравили. Виж какво, хайде да хапнем нещо и да обмислим всичко още веднъж. Може да ни дойде нещо на ум, след като събудим вкусовите си усещания.

Те отидоха при бюфета, напълниха чиниите си с различни ордьоври и известно време ядоха в мълчание, прекъсвано само от коментари за качеството на храната. Когато беше преполовила пилешкия специалитет, лицето на Петра внезапно грейна.

— Струва ми се, че се сетих. Първоначално бяха изпратили сведения за случая при нас, защото мислеха, че има данни за участие на организираната престъпност. Нека не забравяме, че мрежата на организацията на Радецки стига и до поречията на Рейн и Некар. Мога да обясня, че докато съм се готвела за сегашната операция, съм се интересувала от всичко, което би могло да има връзка с Радецки. Всеизвестно е, че съм се вманиачила на тази тема. Никой не би се учудил, ако разбере, че съм готова да се хвана и за сламка.

Карол се замисли. Не беше много убедително, но пък надали някой щеше да подложи обяснението на подробен анализ. След като преследването на серийния убиец започнеше, никой нямаше да се интересува как и откъде е тръгнала цялата история.

— Ще свърши работа — каза тя накрая. Ъгълчето на устата й се изкриви в иронична усмивка. — Имам чувството, че не ти е за първи път да заглавикваш шефовете си.

Петра се намръщи.

— Каква е тази дума? Не разбирам.

— Да се измъкнеш от затруднено положение с приказки.

— В това ме бива много. Благодаря ти за помощта.

Карол сви рамене.

— Няма защо. Направих го с удоволствие. Налагаше се още някой да погледне положението, това е всичко.

Петра бутна настрани празната си чиния.

— Има още нещо, свързано с този убиец, което ме безпокои.

„Жена на място“, каза си Карол. „Аз нямаше да съм обезпокоена, ами направо побъркана от тревога“.

Тя кимна.

— Този човек няма да спре. А ти виждаш как разследването ще затъне в ничия земя, в тинята на войни за надмощие и спорове кой да ръководи операцията. Междувременно това чудовище ще продължи да убива, без никой да се опита да му попречи.

По изражението на Петра стана ясно, че е съгласна с нея. Карол осъзна с учудване, че е започнала да говори като Тони, и също като него започваше да разсъждава от гледна точка на събеседника си, за да разбере по-добре неговите страхове.

— Ти формулира проблема много точно. Този убиец работи по план. Върши си работата много добре, и няма причина да спре, преди някой да успее да го залови. Междувременно бюрократите ще започнат да играят техните игри, а следователите ще седят с вързани ръце. Вбесяващо е.

— Дори повече от вбесяващо. Всичко това е в разрез с инстинкта ти на полицай.

— Именно. При това положение как би постъпила ти, ако беше на мое място, Карол?

Въпросът за милион паунда, на който има само един възможен отговор.

— Ще се обадя на приятел — каза иронично Карол. Петра я изгледа учудено. Карол се замисли дали „Стани богат“ се върти вече и в Германия. После продължи: — Не бих се отказала. Ще направя всичко по силите си, за да мога аз самата да поема следствието, и изобщо няма да обръщам внимание на официалната процедура. А най-първото, което бих направила, е да се снабдя с психологически профил на престъпника.

Лицето на Петра се проясни.

— Аха — каза тя. — Разбирам. Би се обадила на доктор Хил.

— Той е най-добрият. Затова наистина бих се обадила на него и бих го убедила да се откаже от отшелничеството си и да се върне в играта.

— Оттеглил ли се е? — разочарованието на Петра беше осезаемо. — Мислех, че не е толкова възрастен.

Едва сега Карол схвана, че целият разговор е бил подготовка на опита на Петра да си осигури Тони като консултант при преследването на серийния убиец. Петра наистина се нуждаеше и от съвет за начина, по който да придаде официален характер на преследването, но основната й цел беше да привлече Тони и Карол на своя страна. Странно, но Карол не се почувства измамена. Напротив, забавляваше се искрено, защото съзнаваше, че на нейно място тя би постъпила по същия начин.

— Не е възрастен, просто вече не се занимава с психологическо профилиране. След случая „Ванс“ реши да престане да сътрудничи на полицията.

Петра изглеждаше объркана.