— Десет дни могат да бъдат ужасно много време, когато си сама на фронтовата линия — каза Петра. — Карол ще реши, разбира се… — тя се обърна с очакване към Карол.
Другата жена кимна едва забележимо.
— Не забравяйте, че никога досега не съм работила под прикритие. Имам нужда от цялата подкрепа, която може да ми бъде оказана. Ако стане провал, трябва да мога да се измъкна незабавно. При най-добро желание ти не можеш да ми бъдеш от полза, докато си стоиш в Хага, Лари. Ако стане гаф, Петра е тази, която ще реагира на място. Трябва да имаме вариант, които да предвижда и такава възможност. Тя не може да седи залепена за монитора двайсет и четири часа в денонощието в продължение на седем дни. Ако наистина стане беля, аз може и да не успея да вляза в апартамента, за да имам достъп до лаптопа си. Трябва ми двойна осигуровка, Лари, и доколкото мога да разбера, тази работа ще може да свърши Петра.
Гандал изду устни.
— Това не ми харесва. Не знам дали няма да е по-добре и аз да дойда в Берлин. Тогава ще можеш да се виждаш направо с мен.
Карол поклати глава.
— Ти не си запознат с обстановката така, както я познава Петра. Повече от сигурно е, че не познаваш и града така добре, както го познава тя. — Гандал продължаваше да се цупи. Време беше тя да изиграе коза си. — Морган каза, че мога да организирам работата си така, както ми е най-удобно. А този вариант ме устройва. Ако въпреки това нещо те смущава, предлагам да му се обадим.
Гандал се изчерви.
— Няма нужда. Ако държиш на този вариант, аз ще те подкрепя. Но държа да се знае, че имам някои възражения.
— Благодаря — каза Карол с подчертана любезност. Добре беше да се убеди, че името на Морган действително произвежда ефекта, на който беше разчитала. — Тогава вариантът е приет. Петра, ти каза, че трябва да поговорим за начина, по който ще мога да проникна в обкръжението на Радецки. Какво имаше предвид?
— Ако ще правим такова нещо, да го правим както трябва. Имам план, който е едновременно елегантен и насочен точно към слабото място на Радецки — отвърна Петра.
Карол се усмихна широко.
— Умирам от нетърпение да го чуя.
Когато Тони влезе в кабинета си след лекцията, която вероятно бе отегчила студентите му не по-малко от него самия, телефонът звънеше. Той вдигна слушалката, отпусна се на креслото и каза:
— Тони Хил — надяваше се, че е успял да прикрие отегчението си с изкуствена жизнерадост.
— Доктор Хил? На телефона е Пени Бърджис. Не знам дали ме помните…
— Помня ви — каза той рязко.
Пени Бърджис беше криминален репортер на „Брадфийлд Сентинъл Таймс“, когато Тони сътрудничеше на местната полиция и за първи път участва в разкриването на сериен убиец. Тя го преследваше на всяка крачка и направи всичко по силите си, та името му да не слиза от първите страници на вестниците.
— Вижте какво, надявах се да се съгласите да поговорим. Във връзка с това, което се случи днес следобед в апелативния съд.
Пред очите му примигна сигнал за опасност. Ако обжалването на Ванс не беше успяло, никой нямаше да го търси за разговор.
— Съжалявам — отвърна той уклончиво. — Днес не съм слушал новините. За какво става дума?
— Никой ли не ви се е обаждал? — попита Пени удивено.
— Имах часове. Влязох в кабинета си в момента, в който звъннахте. Какво се е случило в апелативния съд?
— Съдиите решиха, че присъдата срещу Ванс за убийството на Шаз Боуман е нестабилна.
Тони изпита чувството, че пред краката му се е раззинала пропаст. Зави му се свят и той се хвана с една ръка за бюрото. През шума в ушите си долови, че Пени Бърджис продължава да говори. Наложи си да се вслуша в думите й.
— Новината не е толкова лоша, колкото звучи първоначално — обясняваше тя. — Незабавно го арестуваха повторно по обвинение в убийството на Барбара Фенуик. Пак е в затвора, като следствен. Според един от моите източници в полицията, по време на първоначалното разследване имало някакви показания на един търговец от пазара, които подкопали сериозно обвинението и прокурорът решил да не развива тази линия.
— Помня — каза Тони.
— Е, доколкото разбрах, някаква радиорепортерка на Би Би Си проучвала самостоятелно случая и успяла да запише свидетеля как си признава, че е говорил така по настояване на самия Ванс. Сега той отрича изцяло предишните си показания. Така че предстои нов процес. Говори се, че кралските прокурори са настроени умерено оптимистично. Исках да разбера какво мислите вие по въпроса.
Читать дальше