Вал Макдърмид - Последно изкушение

Петра изкриви уста в подобие на усмивка.

— Тадеуш Радецки е основното ми задължение от много време насам. Можеш да ми вярваш, нямам чувството, че съм се измъкнала от ежедневието.

— Да, разбирам. Радвам се, че свръзката ми ще бъде човек, който е толкова добре запознат с положението. Аз съм още напълно неориентирана, и ще имам голяма нужда от помощта ти. Искаше ми се да обсъдим подробно практическата страна на задачата, докато Лари е тук, за да ни казва кое е осъществимо и кое — не. А после двете можем да отидем в моя хотел и да се заемем с всичко, което трябва да знам за Радецки и неговата организация. Съгласна ли си?

Гандал понечи да възрази, но Петра забеляза раздвижването му и го превари:

— Чудесно. Тези офиси действат ужасно потискащо, нали?

— Именно. А на мен ми е необходимо да разбера личността на Радецки не само с разума, но и с душата си. Разчитам на теб да ми го разясниш.

Петра повдигна вежди.

— Ще направя всичко по силите си — тя помълча, наклонила глава на една страна, разучавайки Карол. — Знаеш ли, бяха ми казали, че приличаш на Базлер, и наистина е така, забелязах го още на снимката. Но като те видях в плът и кръв — приликата е направо плашеща. Все едно си нейна близначка. Радецки ще се побърка. Мога да се закълна, че няма да може да дойде на себе си, когато те види.

— Да се надяваме, че това ще ни бъде от полза — Карол малко се смущавате от оценяващия поглед на другата жена.

— О, убедена съм. Не мога да си представя, че би устоял — Петра се усмихна. — Мисля, че номерът ще мине.

— Ще мине — заяви уверено Гандал. — Инспектор Джордан е много сигурен работник.

Петра продължаваше да не му обръща внимание, беше се съсредоточила изцяло върху Карол.

— И така, като начало трябва да уточним къде ще живееш в Берлин, как да те въведем в света на Таджо, и накрая как аз и ти ще поддържаме връзка.

— Като начало, да.

Петра отвори чантата си и извади отвътре елегантен бележник. Краищата на страниците му бяха маркирани в различни цветове, черната подвързия имаше щампована декоративна рамка. Тя го отвори на зелената част и откъсна една страница.

— Струва ми се, че не е подходящо да отсядаш в хотел. Прекалено много хора могат да имат достъп до стаята ти, прекалено лесно е за хората на Радецки да подкупят някоя камериерка и да влязат. Самият Радецки може и да бъде зашеметен от приликата ти с Катерина, но смятам, че хората около него — особено Красич, дясната му ръка — ще бъдат изпълнени с подозрения. Красич ще направи всичко възможно да те провери до последна подробност. Предлагам нещо по-добро — на една тиха уличка между Курфюрстендам и Оливаерплац има един бивш хотел. Сега сградата е разделена на апартаменти, които се дават под наем — ползват ги предимно хора на делови посещения в Берлин, на каквото се предполага, че си и ти. Апартаментите имат дневна, спалня, баня и малка кухня. Наемат се на седмица, два пъти седмично идва камериерка, която почиства и сменя спалното бельо. На такова място ще бъдеш по-сигурна, а вероятно ще се чувстваш и по-добре. Ще бъдеш по-спокойна, нали?

Карол кимна.

— Звучи добре.

Петра й подаде листа, на който беше записала адрес и телефонен номер.

— Проверих тази сутрин, имат свободни апартаменти. Представих се като твоя сътрудничка и ги помолих да ти запазят един. Очакват да им се обадиш. Имаш кредитни карти на новото си име, нали?

— Имам всичко. Паспорт, шофьорска книжка, кредитни карти, стари сметки, банкови извлечения. Нямам у себе си нищо, което би могло да ме свърже с Карол Джордан — предадох всичко на Лари за съхранение — тя му се усмихна. — Гледай да не продадеш полицейската ми карта на черно.

Лари повдигна вежди.

— Не ме изкушавай.

— А сега да се уговорим как ще поддържаме връзка — продължи Петра.

— Имам нещо, което ще ви бъде от полза — намеси се Гандал. — Карол, ти ще носиш лаптоп със себе си, нали?

— Разбира се. Момчетата в Лондон го нагласиха. Всичко вътре принадлежи на Каролайн Джексън. Малко стари мейлове в пощата, различни файлове, свързани с работата й, писма. Има всякакви детайли, които подкрепят легендата ми, и нищо, което би могло да ме издаде.

Гандал постави елегантното си алуминиево куфарче на масата и отвори ключалките. Извади плоска черна кутия. От единия й край висеше кабел.

— Това е спомагателен харддиск, който можеш да включваш директно в твоя лаптоп. Вътре са заредени всички кодове за достъп до TECS.

— Което ще рече? — попита Петра.