„Инспектор Джордан е работила заедно с доктор Тони Хил, специалист по психологическо профилиране на серийни убийци, сътрудник на Министерство на вътрешните работи, във връзка с поредица от убийства в Брадфийлд. Тя не само е спомогнала за разкриването на извършителя на убийствата, но е спасила и живота на доктор Хил“.
Докато четеше, Петра си каза, че после трябва да провери подробностите по случая в интернет. Серийните убийства намираха голям отзвук в мрежата.
Тя продължи да чете.
„Инспектор Джордан впоследствие се премества на работа в полицията на Източен Йоркшър, където е повишена в главен инспектор и й е поверено ръководството на криминалната полиция в Сийфорд, пристанищен град на Северно море. Докато е била на работа в Сийфорд, тя подновява професионалните си контакти с доктор Хил, и поема водещата роля в следствието, което приключва със залавянето на серийния убиец Джако Ванс. Инспектор Джордан има основната заслуга за осъждането на Ванс, който е убил поне осем млади момичета.“
Още едно разследване на серийни убийства, каза си Петра. Трябваше да проучи и този случай. Може би Карол Джордан щеше да й направи и друга услуга, освен съвместната им работа по разследването на Радецки. Не се срещаха често полицейски служители с богат опит в залавянето на серийни убийци. Може би Петра щеше да успее да се възползва от опита на инспектор Джордан, за да изгради собствена стратегия за залавянето на убиеца, който според нея беше нанесъл вече два удара — в Лайден и в Хайделберг. Ако Джордан беше свястно ченге, както изглеждаше по написаното в доклада, такъв вариант си струваше да се обмисли.
Петра се зае отново с папката.
„Преди две години главен инспектор Джордан се връща отново на работа в лондонската централа на полицията, където, освен преките си задължения в отдела за тежки престъпления се занимава с повишаване на квалификацията си по отношение на систематизацията и анализа на данни. За целите на работата под прикритие е назначена временно в националната следствена служба.“
Това беше краят на доклада. По нищо не личеше Карол Джордан да има предварителен опит в работата под прикритие. Може би просто си бяха спестили подробностите. Не й се вярваше да включат в такава операция човек, който няма представа какво го очаква. Радецки беше прекалено проницателен, за да повярва на първото, което чуе. Можеше да се очаква, че той ще бъде извънредно мнителен по отношение на всеки, който се появи пред него с толкова удобно разрешение на проблемите му. Джордан трябваше да е съвършено подготвена, дори само за да оживее, да не говорим пък за възможността да му влезе под кожата и да научи нещо, което да си струва усилията.
В папката имаше още някакъв лист. Петра го обърна и видя, че това е фотокопие на снимка. Не можа да потисне удивеното си възклицание. Ако под снимката не пишеше, че това е Карол Джордан, тя щеше да е напълно убедена, че вижда снимка на покойната приятелка на Тадеуш Радецки.
Какво ставаше тук всъщност? Приликата беше толкова удивителна, че Петра почувства как настръхва. От къде, по дяволите, бяха намерили тази служителка на криминалната полиция? Беше ясно, че с този външен вид Карол Джордан е получила безусловно назначението, независимо дали има някакъв опит в това отношение или не. Можеше да си представи как всички са убедени, че ако някой успее да накара Радецки да свали гарда, това е точно тази англичанка и никой друг. Вероятно имаха право, макар че точно такова съвпадение би й скъсало нервите, ако се беше случило с нея. Като начало помощниците на Радецки щяха да бъдат извънредно подозрителни, но самият той надали щеше да успее да устои на двойницата на Катерина. Тя сведе отново поглед към снимката и на лицето й бавно изгря усмивка. За първи път, откакто Плеш я беше уведомила за тази операция, тя установяваше, че очаква началото й с нетърпение.
Когато се върна в хотела, оставаше още време до срещата. Петра реши да си отвори пощата, но не видя нищо особено спешно или интересно, затова реши да прехвърли новините по интернет, за да разбере има ли някакви интересни събития в Германия. Започна да прехвърля списъка на събитията за деня, докато нещо в самия му край прикова вниманието й.
„Университетска преподавателка жестоко убита в Бремен“
Когато прочете заглавието, сърцето й подскочи. Отвори бързо страницата, за да прочете целия материал.
„Преподавателка по психология беше намерена убита по особено жесток начин в собствения си дом в едно бременско предградие. Приятелят на убитата, който явно смутил убиеца, бил пребит и оставен на местопрестъплението. Вероятно убиецът е решил, че и той е мъртъв.
Читать дальше