Вал Макдърмид - Последно изкушение

Йохан Вайс, четиридесет и шестгодишен, архитект, бил пребит от непознат нападател, когато влязъл в дома на доктор Маргарете Шилинг, четиридесет и три годишна. Когато дошъл на себе си, той повикал полицията, и открил трупа на приятелката си.

Доктор Шилинг била преподавател по експериментална психология в Бременския университет, разведена, с осемгодишен син. Момчето живее при баща си близо до Ворпсведе.

Полицията отказва да даде подробности за престъплението, но от източник, близък до следствието, научихме, че доктор Шилинг била намерена гола и завързана, тялото й било обезобразено в някакъв садистичен ритуал.

Говорител на полицията заяви: Разследването на обстоятелствата около смъртта на доктор Шилинг продължава. Проследяваме различни линии. Убийството е извършено по изключително жесток начин и ние сме твърдо решени да предадем убиеца на доктор Шилинг на правосъдието. Обръщаме се с молба към всички, които са забелязали някой да се навърта около дома на доктор Шилинг вчера вечерта, да се обадят незабавно в полицията. Особено много държим да разговаряме с шофьора на фолксваген голф, тъмен на цвят, който е бил забелязан в квартала“.

Петра се взираше в екрана — едновременно ужасена и развълнувана. Изглежда убиецът беше нанесъл нов удар, отново в Германия. И този път като че ли имаше някаква улика, която можеше да бъде проследена.

Карол вървеше след Лари Гандал, представител на британската полиция в Европол, който я беше посрещнал на летището. Двамата вървяха по коридорите на централата на Европол, която се намираше на Раамвег. С безукорно изгладения си костюм и ниско подстриганата, оредяваща коса, Гандал приличаше по-скоро на високопоставен финансист, отколкото на полицейски служител. Но около него витаеше нещо неуловимо, което го бележеше като англичанин — и това не беше характерният акцент на жител на Средна Англия.

Той я въведе в една малка стая за конференции на третия етаж. Единственият прозорец на стаята гледаше към вътрешния двор — нямаше как хората в помещението да бъдат наблюдавани отвън. Докато Карол се разполагаше в единия край на дългата маса от светло дърво, вратата се отвори и в стаята влезе висока, тъмнокоса жена с едър кокал. Движеше се с небрежната грация на спортист, който се чувства добре в кожата си. Беше облечена спортно — с черни джинси, черен пуловер и износено кожено яке. През рамото й висеше платнена чанта с рекламен стикер от Берлинския филмов фестивал. Приличаше повече на филмов продуцент, отколкото на полицай. Косата й беше подстригана ниско и екстравагантно разрошена. Имаше триъгълно лице — с широко чело и заострена брадичка, и много тънки устни.

Изглеждаше смущаващо строга, но когато се усмихна, сините й очи се присвиха в ъгълчетата, издавайки известна мекота.

— Здравей — каза тя. — Аз съм Петра Бекер.

Прекоси стаята, без да обръща внимание на Гандал, и се упъти право към Карол.

— Ти трябва да си Карол Джордан.

Говореше английски с лек американски оттенък, който прикриваше немския акцент.

Петра протегна ръка на Карол, а Карол се изправи и я стисна.

— Радвам се да се запознаем. Това е Лари Гандал, един от британските служители в Европол.

Петра кимна и издърпа стола, който беше непосредствено до стола на Карол, така че двете седнаха под ъгъл една спрямо друга. Това изолираше Гандал, макар той да не го съзнаваше. Той се беше разположил срещу Карол, така че широката маса ги разделяше.

— Приятно ми е да се запознаем, Петра — каза той малко снизходително. — Тук съм, за да ви улесня и да отговарям на евентуално възникнали въпроси, които може да влизат в моята компетентност. Но по принцип това е съвместна операция на британската и немската полиция, така че вие двете решавате как точно да я проведете.

— Благодаря, Лари — тонът на Карол не го изолираше напълно, но тя явно беше съсредоточила вниманието си върху Петра — жената, която щеше да бъде единствената й връзка с действителността, когато потънеше в ледените води на работата под прикритие. Петра щеше да бъде единствената й защита, но колкото и парадоксално да звучеше, тъкмо тя можеше да я изложи и на най-голяма опасност. За Карол беше извънредно важно да установи някаква близост с нея, основаваща се поне на взаимно уважение. Симпатията би била допълнително предимство. — Много се радвам, че можа да дойдеш, за да обсъдим нещата извън територията на операцията — продължи тя. — Сигурна съм, че имаш също толкова работа в Берлин, колкото имам и аз в Лондон. Никога не е лесно да се измъкнеш от ежедневните задължения.