Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Компютърната система на Европол. В нея е вградена същата аналитична система, на която си се обучавала ти, Карол, има и показалец. Системата действа пълноценно, така че ще можеш да имаш директен достъп до всички данни в нашето досие на Радецки и познатите му помощници. Ще можеш да отваряш с помощта на един клавиш всичко, което Петра и колегите ни са й предали. Има и криптографска система, с чиято помощ ще можеш да пращаш мейлове на всички, които разполагат с ключа на шифъра. Петра, ще го дадем и на теб, за да можете да поддържате безопасно връзка по електронната потя, което е много по-безопасно от телефонни разговори… А за да не се набива на очи… — Гандал бръкна отново в куфарчето си и извади синя пластмасова кутия, от която стърчеше късичка антена. — Най-модерният портативен радиоприемник — поясни той. — Продава се в най-скъпите магазини. Само че това радио е малко по-различно. Нашите хора са го изкормили и са вградили в него миниатюрен приемник, който работи като оригиналния, но като отвориш кутията — той плъзна един метален капак в основата на радиото и тя се разтвори — виждаш къде можеш да скриеш харддиска си.

Карол и Петра се спогледаха и се разсмяха.

— Момчетата никога не се отказват от играчките си — каза Карол през смях.

Гандал доби засегнат вид.

— Обаче върши работа. Никой няма да се занимава с радиото ти.

— Извинявай, Лари. Хитро е, наистина — отвърна Карол. Не й се искаше да обтяга отношенията си с човека, който щеше да осъществява връзката й с Англия. — Освен това си прав, никому не би дошло на ума да заподозре нещо. Тя взе радиото, пъхна хард диска на мястото му, после го затвори, натисна едно копче и нещо запука в говорителя.

— Чудесно. Точно такова нещо ми трябваше, макар че ме кара да се чувствам малко като Джеймс Бонд.

— Е, това решава проблемите ти с комуникацията — каза Гандал и затвори куфарчето със самодоволна усмивка.

— Само техническата им част — отбеляза Петра.

— Моля? — попита Гандал.

— Това не е достатъчно. Работата под прикритие е гадно нещо. Попадаш в пълна изолация, това е едно от най-страшните неща, които могат да се случат някому. А в допълнение съществува и опасността от синдрома на Зелиг.

— Какво представлява този синдром на Зелиг? — поинтересува се намръщено Гандал.

— Наречен е на името на един филм на Уди Алън, „Зелиг“. Героят, Зелиг, е толкова неуверен в себе си, че се превръща в нещо като хамелеон — възприема не само маниерите и поведението на хората, с които общува, но и тяхната външност. Това е най-голямата опасност за полицая, който работи под прикритие. Прекарваш толкова много време с тези хора, до такава степен се отчуждаваш от естествената си среда, че започваш да се идентифицираш с тях.

— Държиш се като местните — поясни Карол.

— Именно. Електронната поща е много подходяща за размяна на сведения, но не може да те защити от теб самата. За тази цел е необходим личен контакт.

Гандал явно изпитваше съмнения.

— Ти сама каза, че хората на Радецки ще бъдат много подозрителни по отношение на Карол. Ще я наблюдават постоянно. Моите уважения, Петра, но ти си берлинско ченге. Рано или късно някой ще те разпознае. Последното, което ни трябва, е да поемем риска, свързан с някакви ваши редовни срещи.

— Мисля, че можем да го организираме без никаква опасност за Карол — каза категорично Петра. — На няколко преки от сградата, в която е апартаментът й, има много луксозен дамски фитнес клуб. Освен гимнастическа зала и басейн предлагат и сауна, която членките могат да наемат по за половин час. На такова място не могат да ни проследят нито Красич, нито който и да било друг от приближените на Радецки. Можеш да ми вярваш, Лари, не бих предложила нищо, което може да навреди на Карол.

Гандал продължаваше да се колебае, но Карол кимна.

— Съгласна съм. За мен е много важно да продължавам да поддържам връзка с истинския си свят. Освен това има неща, които се обсъждат най-добре на четири очи. Може да видя или чуя нещо, без да мога да оценя реалната му стойност, може да пропусна някакви подробности в писмените си доклади, защото не съм осъзнала тяхната значимост. Но Петра ще знае какви точно въпроси да задава, за да получи от мен нужната информация. Тя е права, Лари. Имаме нужда от някакви редовни срещи.

Гандал си играеше с копринената си вратовръзка.

— Не съм убеден, Карол. Ти ще напускаш Берлин всяка седмица или на десет дни, после ще се връщаш отново, и ние мислехме да организираме такъв вид срещи по време на въпросните интервали. Тук или в Лондон.