Вал Макдърмид - Последно изкушение

Карол понечи да премине към следващата снимка в папката.

— Чакай — каза Морган. Тонът му беше категоричен.

Тя отпусна ръка и попита:

— Значи, той е от големите играчи?

— Един от най-големите. Имал е първоначалния капитал, за да прескочи ниските стъпала. Имал е и готова инфраструктура. Ако си успял да подкупиш държавни чиновници, за да не ти пречат да пренасяш дрога, не е необходимо да положиш много повече усилия, за да ги накараш да си затварят очите и пред цели товари човешки отломки. Докарва ги от Китай, Далечния Изток, Балканите и Афганистан. Ако имат пари или дрога, за да си платят пътя, е готов да ги откара, където искат. А повечето от тях искат да дойдат тук.

— Какво става с тях, когато пристигнат? Свързва ли ги с някаква вътрешна организация тук? Или просто ги стоварва и ги оставя да се оправят, както могат?

Морган се усмихна.

— Добър въпрос. Според нас това зависи от парите, които могат да му дадат. Ако си платят, получават документи, а може би дори и работа. Но ако нямат достатъчно пари, ги стоварва някъде, където и без това вече е пълно с хора, търсещи политическо убежище, и те се присъединяват към тълпата.

— Сигурно би било наивно да попитам защо немската полиция не е арестувала Радецки досега?

— По обичайните причини. Липса на доказателства. Както вече казах, той се държи на разстояние. Между него и търговията на улицата има издигнати стени. А веригата видеотеки представлява идеална перачница за пари, с която оправдава солидна част от приходите си. Притежава привидно законен източник на средства, с които може да си позволи да живее на широка нога. Немските колеги от отдела за борба с организираната престъпност следят Красич и Радецки много отдавна, но нито веднъж досега не са успели да намерят нещо компрометиращо. Вероятно съществуват само шепа хора, чиито показания биха могли да свържат Радецки с нещо от споменатата престъпна дейност, а те се страхуват прекалено много, за да проговорят. Сега погледни следващата снимка.

Карол прелисти и погледна. На снимката се виждаше труп на мъж, който лежеше проснат върху няколко каменни стъпала. По-голямата част от главата му липсваше. Не беше приятна гледка.

— Немската полиция е убедена, че този човек е бил един от малкото, които биха могли да компрометират Радецки. Арестували го преди два дни като доставчик на дрога, съдържаща отровни вещества, която станала причина за смъртта на няколко наркомани. Теглили му куршума на входа на полицейския участък. До такава степен не се боят от нищо.

Карол почувства, че я обзема странната смесица от тревога и възбуда, която винаги предшестваше началото на преследването. Нямаше представа какво й готви Морган, но каквото и да беше то, очевидно беше много сериозно.

— Каква е моята роля?

Морган внезапно прояви силен интерес към съдържанието на чашата си.

— Радецки имал любовница. Катерина Базлер. Били заедно от четири години. Ако е имал изобщо някаква ахилесова пета, това е била Катерина — той вдигна поглед и срещна очите на Карол. — Общото мнение е, че е бил луд по нея.

— Защо „бил“?

— Катерина загинала преди два месеца при автомобилна катастрофа. Радецки бил съсипан. Доколкото разбирам, все още е. Затворил се в луксозния си апартамент и оставил Красич да се занимава с ежедневната работа. Но сега е прекратил отшелничеството си. И тук трябва да се намесиш ти. Погледни следващата снимка.

Карол послушно прелисти страницата. Кожата по ръцете й настръхна — погледът й бе паднал върху собствения й огледален образ. Жената на снимката имаше дълга коса, но като изключим това, първото й впечатление беше, че вижда своя близначка. Да види своя двойница в полицейско досие беше едно от най-шокиращите неща, които й се бяха случвали. Дланите й овлажняха, тя осъзна, че задържа дъха си. Издиша полека, като че ли освобождаването на задържания въздух би пропъдило видението.

— Господи — промърмори тя в опит да възрази срещу това оспорване на собствената й неповторимост.

— Приликата е стряскаща, нали?

Карол се вгледа по-внимателно в снимката. Сега вече можа да забележи разликите. Очите на Катерина бяха малко по-тъмни. Формата на устата беше по-различна. Брадичката на Карол беше по-силно очертана от тази на Катерина. Ако застанеха една до друга, човек би могъл да ги различи без проблем. Но първото впечатление за абсолютна идентичност се беше запечатало дълбоко в съзнанието на Карол.

— Зловещо е да си помислиш, че някой се разхожда с твоето лице. Много странно съвпадение.