Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Понякога се налага човек да приеме някоя предварително калкулирана загуба. Занимавам се с много по-голям периметър — Морган взе чашата си и отпи от кафето. Хвърли към нея бърз, преценяващ поглед, после каза успокоително: — Освен това още снощи хванаха онова копеле. Знаеха, че той няма да има време да пласира стоката, затова нахлуха в жилището му половин час, след като им казах да ми се махат от главата. Хванали го в момента, в който го делял, за да го продаде на по-висока цена. Съвестта ви може да бъде спокойна, инспектор Джордан — той й се усмихна разбиращо. — Приятно е да се установи, че работата под прикритие не е притъпила полицейските ви инстинкти.

Карол премълча. Взе чашата си и отпи внимателно. Кафето беше почти толкова хубаво, колкото ако го беше правила тя, тоест около триста процента по-добро от всички кафета, които бе пила на територията на полицията. Уважението й към Морган нарасна още повече.

Той се приведе през бюрото и извади една папка изпод купчина надраскани бележки. Отвори я, прегледа съдържанието, после я плъзна по бюрото към Карол.

— Хайде — подкани я той, защото тя само гледаше ненадписаната корица. — Отвори я.

Карол отвори папката. Погледът й падна върху черно-бяла снимка на забележително хубав мъж. Снимката не беше портретна, зърнестият образ показваше, че това е увеличена моментна фотография, правена без знанието на човека. Беше застанал в три четвърти профил и гледаше към нещо, което се падаше вдясно от обектива. Беше се понамръщил, така че между веждите му се очертаваше едва забележима бръчка. Лъскавата черна коса, която стигаше до раменете му, беше сресана назад от високото чело и падаше на леки вълни над фино очертаните уши. Очите му бяха хлътнали, поставени над високи славянски скули. Носът беше орлов, плътните му устни бяха леко отворени и между тях проблясваха много бели зъби. Изглеждаше блестящ и твърд като диамант.

— Тадеуш Радецки. Приятелите му го наричат „Таджо“ — каза Морган. — От полски произход, но е роден в Париж, а образованието си е получил в Англия и Германия. В момента живее в огромен апартамент в Берлин. Баба му е била някаква графиня. Синя кръв в изобилие, но баща му бил комарджия, и когато Тадеуш завършил университета, не били останали много пари. Затова решил да стане бизнесмен. По документа притежава верига от процъфтяващи заемни пунктове за видеокасета из цяла Германия. Развъртя се сериозно, след като падна стената, и направи добри пари от изгладнелите за холивудска култура източногерманци.

Карол чакаше. Разбираше, че предстои да чуе още много. Никога не бе намирала смисъл в задаването на излишни въпроси, само за да се наслаждава на собствения си глас. Морган се облегна на стола и сключи ръце зад главата си.

— Разбира се, това не е цялата история. Нашият човек разбрал отрано, че повече пари се правят, ако нарушаваш законите, отколкото ако ги спазваш. Използвал семейни контакти, за да пренася оръжие за воюващите страни, докато се разпадала бившата Югославия. Намерил си доставчици от бившия Съветски съюз — той действал само като посредник. Не си цапал ръцете. Операцията била извънредно успешна за него. Направил страхотни пари, а освен това се сдобил и с първия си помощник, една смъртоносна твар, сърбин на име Дарко Красич.

Част от печалбата от търговията с оръжие Таджо и Дарко инвестирали, за да си осигурят безопасността, и се заели с пренасяне на големи количества наркотици. Винаги внимават да са много далеч от действителната търговия по улиците и си остават чисти, а всъщност прибират парите. През последните години те прибират лъвския пай от печалбите в пренасянето на твърда дрога в централна Германия, а финансират и големи международни сделки, включително пренасяне на хероин във Великобритания. Никой не ги е пипнал, най-вече защото на Дарко му се носи славата, че е абсолютно безмилостен. Пречиш ли му, умираш. При това по много неприятен начин.

Морган се поизправи и даде знак на Карол да продължи да разглежда съдържанието на папката. На следващата снимка се виждаше някаква разпределителна железопътна гара. Вратите на един товарен вагон бяха отворени, и вътре се виждаше купчина човешки трупове.

— Помниш ли случая? — попита той.

Карол кимна.

— Осмина иракски кюрди — бяха открити мъртви в товарен контейнер във Феликстоу. Миналото лято беше, нали?

— Точно така. Разтоварването на ферибота се забавило, и тези нещастници практически се изпържили живи, когато достъпът на въздух в контейнера спрял. Те са жертви на последната търговска инициатива на Тадеуш Радецки. Трудно е да се прецени какво допринася за повече човешки нещастия — дали организираните от него канали за нелегален транспорт на бежанци, или наркотиците, които пренася. Но ние не се интересуваме от броя на новите наркомани, с които трябва да се оправят немските ни колеги благодарение на него. Задачата ни е да прекратим участието му в притока на нелегални емигранти в тази страна — в бройки, които можем да преценим само приблизително.