Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Искам да кажа, че имаш какво да криеш във връзка с отношението ти към Карол Джордан.

— Грешиш. Разговаряхме за секретна полицейска операция — това е единствената причина, поради която предпочетох да остана в колата.

Френсиз изсумтя.

— За пълна идиотка ли ме имаш? Предпочете да разговаряш насаме с нея, защото не искаше да забележа очевидното.

Тони пристъпи няколко крачки напред.

— Нямам представа за какво говориш, Френсиз.

— Не ме разигравай. Влюбен си в нея. Господи, стигаше ми да ви видя заедно само в продължение на пет минути, за да си изясня положението.

— Не — каза той. — Не е вярно.

— Вярно е. А пък аз не съм до такава степен лишена от собствено достойнство, че да стоя и да гледам как ми натриват носа.

— Разбери, Карол ми е приятелка, работили сме заедно. Как е възможно да ме ревнуваш от жена, с която не съм спал никога?

— Твоя грешка. Трябваше да опиташ малките сини хапченца по-рано, нали? Защото тя очевидно си го проси.

Думите й му подействаха като шамар.

— Не намесвай Карол в нашите разправии. Каквото и да си си внушила, то засяга само мен и теб.

— Там е проблемът, Тони. Въпросът не засяга само мен и теб. Проблемът е между вас двамата с Карол, но досега ти не ми беше позволил да го забележа. Криеше се, преструваше се, че искаш да бъдеш с мен, а истината е, че тя е жената, която желаеш.

— Грешиш ужасно, Френсиз. За мен и Карол няма никакво бъдеще. Единственото, което ни свързва, е мъчителното минало. С теб съм, защото искам да бъдем заедно.

Неочаквано Френсиз взе една малка кристална вазичка, поставена на перваза на прозореца и я хвърли към него.

— Лъжливо копеле — извика тя. Тони отскочи встрани и вазичката се разби със звън в стената. — Не съм мазохистка, Тони — продължи задъхана от яд Френсиз. — Животът е прекалено кратък, за да пропилявам чувствата си за мъж, който отчаяно иска да бъде с друга. Така че се махай от тук.

Тони не можа да се сети как да отговори. Само се учуди колко малко го наскърби очевидният край на връзката им. Обърна се и тръгна към вратата.

— Остави ключовете на масичката в антрето — подвикна подир него Френсиз.

Тони не спря. За негово учудване основното чувство, което изпитваше, беше облекчение. Облекчение и внезапен прилив на надежда. От години не го бе обземал такъв оптимизъм.

Понякога на Петра й се искаше Марейке Ван Хаселт да не живееше толкова надалеч. Би било добре, ако тази вечер можеше да седне на бутилка вино с човек, едновременно обективен и запознат с полицейската работа, и да обсъди днешните събития. Тя установи доволно, че Марейке поне беше онлайн. Излязоха от общия чатрум и Петра направо се насочи към въпроса, който я вълнуваше. Беше готова да говори за всичко, което можеше да я отклони от мислите за задънената улица, до която беше стигнала аферата с убийството на Камал.

П.: И така, какво става с убийството?

М.: Много работа и почти никакъв напредък. Прекарах целия ден в университета, разговарях с колеги и студенти на убития, но не открихме дори една улика, която да си струва да се проследи.

П.: Искаш да кажеш, че най-сетне си открила човек, станал жертва на убийство, но обичан от всички?

М.: Много хора не са харесвали Де Гроот, но никой няма и помен от мотив. Човек не убива друг само защото е провалил защитата на дипломната му работа или се е възпротивил на повишението му.

П.: Божичко, колко цивилизовани сте вие, холандците…

М.: Още по-вбесяващо е, че така и не успяхме да намерим бележника, в който е записвал срещите си. Излиза, че имал някакъв бележник, който носел винаги със себе си. Но от него няма и следа.

П.: Вероятно го е взел убиецът, за да прикрие следите.

М.: А ти успя ли да се сетиш какво ти се въртеше в ума, когато ти разказах за Де Гроот?

П.: Сведох нещата до две вероятности, но още не съм получила сведенията за двата случая. Нали знаеш, човек не може да обясни на провинциалистите понятието „спешно“.

М.: В Холандия не съществува нито един документиран случай, който да наподобява и най-отдалечено на убийството на Де Гроот.

П.: Значи продължавате да се лутате в тъмното. Нещо от патоанатомията?

М.: Засега нищо. Много е дразнещо — изпълняваме задължителната процедура, без да имаме и най-бледа представа какво търсим всъщност.

П.: Няма нищо по-трудно от разследването на такъв тип убийство.

М.: Знам. Защо не се опиташ да ме поразсееш? Разкажи как мина денят ти.

П.: Неуспешно. Опитвам се да докажа отрицателно твърдение — една жена твърди, че е била любовница на човек, който междувременно е починал. Само че аз мисля, че двамата дори не са се познавали. Струва ми се, че с помощта на този факт можем да се доберем до ключова фигура от организираната престъпност. Този човек се пази много старателно, винаги е далеч от мръсната работа. Никога не сме имали за какво да го пипнем, и много искам аз да съм тази, която ще го тикне в затвора. Единственият проблем е, че споменатата жена има дете, а нашият човек като че ли го е спипал и скрил някъде, и го използва, за да я изнудва. Така че трябва да намеря и детето.