Вал Макдърмид - Последно изкушение

Нямаше смисъл да се ограничава с един или два случая за назидание. Трябваше да нанася тежки удари в редовете им. Подбираше жертвите си старателно, ровеше се из купища научни трудове, публикувани в списанията за експериментална психология. Интересуваше се само от хора, които можеха да бъдат приемани в професионално отношение като преки наследници на неговите мъчители — германци, разбира се, както и подлите им съюзници — французи, белгийци, австрийци и холандци. Не се занимаваше с хора, които провеждаха експерименти с животни — трябваха му хора, които не само използваха човешки същества за трамплин, с чиято помощ да постигнат професионално издигане, но и се хвалеха с това в писмена форма. Беше отблъскващо — да четеш подробните им описания как са манипулирали обектите на изследванията си, как са обработвали мозъците и променяли поведението им. Стори му се чудно, че не успя да намери повече такива учени, но предположи, че не всички са толкова глупави да коментират публично деянията си. Отне му доста време, но най-сетне успя да състави списък от двайсет имена. Реши да започне с тези, които живееха най-близо до водни пътища, но ако се наложеше, по-нататък щеше да се отклонява и повече от обичайните си маршрути.

Засега трябваше да бъде много, много внимателен. Трябваше да планира всеки ход прецизно, сякаш ставаше дума за военна операция. Досега тази прецизност оправда очакванията му.

Погледна през илюминатора към плискащата се в него кафеникава вода. Скоро щяха да пристанат в Бремен. Бурканчето беше приготвено.

Петра Бекер беше бясна като котка, на която някой прекалено чувствителен човек е отнел мишката. Зад гърба й остана още един ден, прекаран в безплодни опити да докаже твърдение с отрицателен знак. Бяха успели да открият мъжа, с когото е спяла Марлене Кребс, но той не можа да им даде никаква важна информация. Беше свил рамене и беше казал, че Марлене е свободна жена, че е чувал, че тя спи и с Дани и че му било все едно, стига да вземала необходимите предпазни мерки, както постъпвала винаги, когато спяла с него самия. Предпочитал тя да не рискува, когато има вземане-даване с наркомани, допълни той добродетелно.

Приятелката на Дани бе заявила, че не е чувала нищо за някаква негова връзка с Марлене, но двамата не живееха заедно и тя не можеше да твърди със сигурност къде е прекарвал нощите, когато не е бил с нея.

Петра и Акулата успяха да открият общо трима души, които заявиха, че знаят за съществуването на такава връзка. Детективите от криминална полиция намираха това за напълно задоволително, но Петра не беше на същото мнение. Единият от тримата свидетели имаше присъди за търговия с наркотици на дребно, а вторият работеше в една от видеотеките на Радецки. Третият пък беше задлъжнял до такава степен на една заложна къща, че срещу съответно заплащане би заявил дори, че спи с канцлера. Тя не беше склонна да вярва на нито един от тримата. Но това съвсем не й помагаше в намерението да обори версията, към която Марлене се придържаше с ожесточение.

Беше се върнала в кабинета си, решена да се заеме със следващата фаза от стратегията си. Нито един от обичайните й източници не можа да й помогне в търсенето на дъщерята на Марлене. Единственото, което успя да научи, беше, че в деня, когато Марлене застреля Камал, голям черен мерцедес чакал Таня пред училището и тя се качила в него. Никой не забелязал как изглежда шофьорът на мерцедеса, никой не помнеше никакви подробности за регистрационния му номер. Момичето можеше да е навсякъде. Като се вземат предвид връзките на Радецки, можеше и да е извън Германия.

Но бяха длъжни да опитат. Затова се появи в кабинета на Хана Плеш и изложи пред нея идеята си. Плеш я изслуша намръщено. После поклати червенокосата си глава.

— Прекалено е рисковано.

— Няма друг начин. Ако афишираме навсякъде изчезването на детето, неминуемо ще предизвикаме някаква реакция. Където и да я държат, все някой трябва да я е видял. Или поне да е забелязал нещо подозрително. Трябва да намерим детето, за да се успокои Марлене и да ни каже това, което знае.

— А какво ще стане, ако онези решат да рискуват и убият детето? Какви обяснения ще даваме пред пресата? Вярваш ли, че Кребс ще се постарае да ти помогне, ако разбере, че носиш вина за смъртта на дъщеря й? — Плеш се вторачи неотклонно в очите й. Очевидно се беше заинатила не по-малко от самата Петра.

— Нямаме друг избор — упорстваше Петра.

— Виж какво, така няма да стигнем доникъде. Може да се наложи да признаем, че отново сме се озовали в задънена улица. Продължаваме да работим по случая, но нямам намерение да излагам на опасност живота на дете в името на успеха ни.