Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Животът на детето и без това е в опасност.

— Кребс знае това много добре. Знае също така как трябва да постъпи, за да запази детето си живо. Ти не можеш да промениш нищо. Петра, приеми, че може да се наложи да се откажеш. Ще имаш и други възможности.

Петра изгледа мрачно шефката си.

— Доколкото разбирам, няма да имам.

— Което ще рече?

— Което ще рече, че се носят слухове за някаква голяма операция за залавянето на Радецки. И операцията няма да бъде възложена на нас. Госпожо началник, в продължение на години работя като луда, за да изградя обвинение срещу това копеле, и ако това е последният ни шанс да го приберем, не искам да пропускам нито една възможност.

Плеш отклони поглед.

— В тази работа няма нищо лично, Петра. Ти нямаш някакво отсъдено свише право да бъдеш тази, която ще разбие организацията на Радецки. Няма значение кой ще го унищожи, стига някой да го стори.

— Значи потвърждавате, че нещо се готви? Нещо, което ще ни отнеме операцията? — Петра кипваше и вече й беше все едно, че може да прехвърли границата на допустимото. Беше присвила очи, по бузите и шията й избиваха червени петна.

— Не прекалявай — Плеш стана. — Върви да си вършиш работата. Ще поговорим още по този въпрос, но не точно сега. Слушай, Петра. Мисля, че работим достатъчно дълго заедно, за да си разбрала, че понякога можеш да ми се доверяваш. Това не е моментът да поемаш рискове. Не го прави. Не е необходимо и не е препоръчително — тя се усмихна пресилено. — Между другото, това е заповед. Няма да излагаш детето на опасност.

Петра беше изхвърчала от кабинета, кипяща от гняв, стиснала юмруци. Малко по-късно, когато първоначалният пристъп на ярост се уталожи, тя започна да обмисля казаното от Плеш. Шефката й беше потвърдила, макар и не директно, че предстоят големи промени в преследването на Радецки. Тя като че ли намекна, че в новата операция има предвидена роля за Петра, стига тя да не се злепостави. Това все още не беше обещание, но я накара да приеме малко по-спокойно отхвърлянето на плана й.

Тя се отпусна на стола и влезе в интернет, за да отвори пощенската си кутия. Не очакваше нищо особено, но все пак това беше по-добре, отколкото да се взира в стената срещу себе си. Прехвърли краткия списък на новопостъпилите съобщения. Единственото, което събуди интереса й, беше отговор на запитването, което бе изпратила в полицията в Хайделберг. Припомни си колко не й вървеше напоследък и потисна първоначалния ентусиазъм, но отвори съобщението. Очите й се плъзнаха по екрана, тя започна да преглежда основните данни: Валтер Нойман, 47 г. Преподавател по психология в университета „Руперто Карола“ в Хайделберг.

Нещо щракна в съзнанието й. Пак учен, пак психолог. Това звучеше обещаващо. Тя превъртя страницата. Преди три седмици убитият бил открит от свой студент — в апартамента му, близо до университетския квартал в стария град. Компютърът му бил разбит и се търкалял на пода, а убитият бил разпънат по гръб на бюрото си. Подробностите напълно съвпадаха със сведенията, които й беше дала Марейке за убийството на Де Гроот в Лайден, включително и причината за смъртта — удавяне. Споменаваше се и скалпирането на областта около гениталиите.

— Бинго — каза Петра тихичко. Тя знаеше, че по правилата трябва да има три еднакви случая, за да говорим за сериен убиец, но при две убийства с такова пълно съвпадение на такива необичайни детайли нямаше как да се говори за случайност. Тя се зачуди как така случаят не е попаднал в отдела за борба с организирана престъпност. Продължи да чете, и попадна на обстоятелственото обяснение едва в края на писмото:

„Първоначалното разследване не можа да установи никакви лични мотиви за убийството. Въпреки това, съгласно наши данни, Нойман има връзка с търговци на наркотици. Говори се, че дълги години е пушил канабис и е ползвал амфетамини. Екипът на отдел «Борба с наркотици», който отговаря за университетските среди, е попадал на сведения, че Нойман продава дрога на студентите си. Въпреки че не разполагаме със сигурни доказателства, че е замесен в търговията с наркотици, не е изключено такова жестоко убийство да е свързано с контактите му с организираната престъпност. Накратко казано, това може да е екзекуция, чиято цел е да предаде послание, което може да бъде разчетено единствено от пряко засегнатите, за да не се изкушават да нарушат неписаните правила, налагани в престъпния свят.“

— Нафукани глупаци — измърмори Петра, когато прочете и последното изречение. — Всичко това означава в превод „Не разбираме абсолютно нищо от цялата работа, затова ще я прехвърлим на някой друг“.