Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Ето го кафето — каза тя и постави кафеник и две чаши на ниската стъклена масичка.

Той се обърна с лице към нея и се усмихна.

— Благодаря.

Свали якето си и остана по черен пуловер от фина вълна. Карол отбеляза, че е започнал да се облича по-модерно. Двамата взеха чашите си и седнаха — на различни канапета, но достатъчно близо до ъгъла, така че можеха да се докоснат, стига да искаха.

— И така — започна Тони. — Искаш ли да разговаряме за твоята задача?

Карол подви крака под себе си и стисна чашата в две ръце.

— Умирам да си поговорим. Искат от мен да се потопя напълно. Работа под прикритие, включваща цялостно приемане на чужда самоличност.

— По линия на Европол ли?

— Не точно. Операцията се ръководи от Обединеното кралство. Откровено казано, има големи неясноти. Не съм наясно докъде свършват функциите на специалния отдел и откъде почват прерогативите на митническите власти и икономическата полиция. А не бих се учудила, ако се установи, че и разузнаването има някакво участие — тя се усмихна криво. — Единственото, което знам със сигурност, е, че аз получавам нареждания от Морган, който е началник на отдел в НСС. Доколкото разбирам, нямам и право да знам нещо повече.

Тони беше натрупал достатъчно опит при разпитите на серийни престъпници, затова и успя да прикрие нарастващото си безпокойство. От самото начало цялата история звучеше зле. От няколкото случая, когато беше сътрудничил на британската полиция, беше разбрал, че неуточнените отговорности в една операция дават възможност да се отрече всякакво участие в нея. Ако се стигнеше до провал, единствената, която щеше да пострада, беше Карол. Притесняваше го и това, че тя самата отказва да го признае дори пред себе си.

— Какво трябва да правиш?

Карол разказа всичко, което беше научила от Морган за Тадеуш Радецки.

— Морган каза, че когато видял молбата ми за работа в Европол, не могъл да повярва на очите си. Катерина била мъртва, но се оказало, че съществува нейна двойница, която обича да участва в рискови полицейски операции. От там му дошла идеята да организира операция, в която да ме ползва като примамка, за да хване Радецки.

— Приемаш чужда самоличност, за да прелъстиш Радецки? — Тони имаше чувството, че губи почва под краката си. Досега мислеше, че тези похвати са изчезнали след края на Студената война.

— Не, не, планът е много по-рафиниран. Става дума за ужилване. Според Морган Тадеуш имал изгодна уговорка с някакъв мошеник от Есекс на име Колин Озбърн. Озбърн поемал част от нелегалните емигранти, докарани от Радецки, и ги пращал да работят в нелегални цехове за изработка на облекло в Източен Лондон. През няколко месеца уведомявал свой познат чиновник в имиграционните служби, оттам организирали проверка, прибирали нелегалните и после ги репатрирали. А Озбърн поставял на тяхно място новата пратка от Радецки. Привидно си оставал незамесен, защото цеховете били регистрирани под фалшиво име, с чужди документи.

— Чиста работа — отбеляза Тони.

— И още как. Така или иначе, преди няколко седмици Озбърн бил застрелян при някакво разчистване на сметки между гангстери. Гадната му малка империя още не е разпределена между наследниците. А засега никой не предлага удобен канал за нелегалните, които прекарва Радецки.

— И тук се намесваш ти?

— Именно — тя се усмихна — Появявам се в Берлин с делово предложение за Радецки. Името ми е Каролайн Джексън — тя посочи с палец към малкия кабинет, който се виждаше през отворената врата на дневната — Там има една дебела папка с животоописанието на Каролайн Джексън. В какви училища е учила, кога е загубила девствеността си, кога и как са починали родителите й, къде е живяла, какво е работила. Понастоящем тя е заможна бизнес дама с доста съмнителни връзки.

Тони вдигна предупредително пръст.

— Не „тя“, Карол. Отсега нататък говори в първо лице.

Карол изду устни, признавайки грешката си.

— Взела съм на лизинг една бивша база на американските военновъздушни сили в Източна Англия. Имам там фабрика за производство на дървени играчки, поддържам и сградите на някогашната казарма. Имам източник, който ме снабдява с фалшиви италиански паспорти. Познавала съм Колин Озбърн и съм знаела, че Радецки го снабдява с работници. А сега, след като Колин е мъртъв, имам желание аз да поема тази работа. Имам нужда от работници и мога да направя предложение, което е по-изгодно от някогашните условия на Колин. Работят ми безплатно в продължение на година и после получават документи за Европейския съюз. А Радецки отново ще си има пазар за нелегалните.