Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тони кимна.

— Това действително ще му се стори привлекателно. И за какво им е предложението да идва тъкмо от жена, която прилича на починалата му приятелка?

— Морган казва, че не за първи път обмислят подобна операция. Но досега имали задръжки, защото се опасявали, че така ще получат доказателства само за края на нелегалния канал. Така че, дори да можели да намерят доказателства срещу Радецки, не биха могли да разбият мрежата му. Тогава попаднали на мен. Надяват се, че пред мен би се разкрил повече, отколкото пред когото и да било друг. Ако успея да спечеля доверието му, ще мога да разбера как точно функционира организацията му. Ако си изиграя добре козовете, ще можем да разбием едновременно търговията с оръжие и наркотици, и канала за нелегални имигранти. Това би си струвало риска.

Ентусиазмът й го разтревожи. Знаеше, че за да се справи успешно с толкова трудна задача, Карол трябваше да е много уверена в себе си. През по-голямата част от времето щеше да разчита единствено на себе си, и ако започнеше да изпитва съмнения, всичко щеше да пропадне. Но му се струваше неприсъщо за нея да си затваря очите за рисковете на една задача, изтъкана от опасности.

— От психологическа гледна точка е ясно, че подходът им е правилен — започна той. — Радецки неминуемо ще се почувства привлечен от теб. А емоционалният му ангажимент ще те облекчи при поддържането на фалшивата ти самоличност. Няма да бъде толкова подозрителен към теб, колкото би бил към друг. Но въпреки всичко ти ще работиш абсолютно сама. Ако маскарадът пропадне, опасността за теб ще бъде далеч по-голяма, отколкото за друг полицай, работещ под прикритие. Няма да му бъде достатъчно просто да те елиминира. Ще иска да те накара да страдаш. Разбираш ли?

— Не отричам, че ми е минавало през ума. Но нали знаеш, не обичам да се отдавам на черни мисли.

— Трябва да си наясно с възможните клопки. Няма да ти бъда от полза, ако започна да те успокоявам с банални фрази в смисъл, че ще се справиш съвършено. Работата под прикритие е най-трудната задача, която може да бъде възложена на един полицай. — Той се приведе напред и я загледа сериозно. — Докато изпълняваш тази задача, няма предвидено време за почивка. Не можеш да си позволиш да изпитваш носталгия по истинската си личност. Трябва да живееш новия си живот, а няма по-самотна съдба от тази. На всичкото отгоре ще бъдеш и в чужда страна, което ще усили усещането за изолация.

Думите му сякаш увиснаха във въздуха между тях — напрежението подсказваше нещо повече от повърхностния им смисъл. Изведнъж й стана ясно, че той й говори за себе си и за начина на живот, който си е избрал.

— Говориш така, като че ли тези усещания са ти познати — каза тя тихо.

„Да се представяш за човешко същество“, мина му през ума.

— Толкова са ми познати, че са ми омръзнали — той се опита да говори шеговито. — Академичната общност не е естествената ми среда. — Карол изглеждаше разочарована и той си каза, че има основания. Тя заслужаваше да бъде по-откровен с нея. — Нито пък животът с Френсиз — добави той. — Но не съм дошъл тук, за да говорим за мен. Ще имаме ли някаква възможност да поддържаме връзка?

— Надявам се. Морган обеща да ми намерят сигурен интернет достъп.

Тони допи кафето и си наля още.

— Това би било добре. Не че мога да ти оказвам практическа помощ, но ще е добре да знам, че не си в опасност. А сигурно и на теб ще ти е приятно да има място, където ще можеш да бъдеш Карол Джордан, макар и по за няколко минути дневно. От друга страна, това може да ти попречи да поддържаш илюзията. Най-добре е да решаваш в движение, когато видиш как ще се почувстваш на практика.

Карол остави чашата си на масата и стана. Отиде до прозореца и се загледа навън. Той виждаше профила й — съчетание от равнини и линии, което бе ясно запечатано в съзнанието му. Някои от бръчиците край очите й бяха станали по-дълбоки, но това беше единствената промяна от деня, в който се бяха запознали. Тъкмо сега, въпреки че устните й бяха упорито и решително стиснати, в погледа й се таеше безпокойство.

— Страх ме е, Тони. Опитвам се да не се страхувам, защото знам, че не бива да започна операцията със страх. Но наистина, наистина ужасно ме е страх.

— Не пренебрегвай ползата от страха — каза Тони. — До края на задачата ще караш на адреналин, а страхът ти го осигурява гарантирано. Освен това страхът те предпазва от самодоволство. Каквото и да мислиш сега, неминуемо трябва да започнеш да харесваш Радецки. Ще започнеш да играеш съзнателно роля, ще се правиш, че той ти се нрави, но дори само упоритото поддържане на тази илюзия ще те накара накрая наистина да се почувстваш привлечена от него. Това е вариант на така наречения „стокхолмски синдром“ — когато заложниците започват да се идентифицират с хората, които са ги пленили. Независимо от това дали ти е приятно или не, ще установиш, че се сближавате, и най-вероятно, че си се привързала към него. Страхът е добра противоотрова и за такива случаи.