Вал Макдърмид - Последно изкушение

Карол потърка очи.

— Толкова искам да осъществя успешно тази операция, че се страхувам от готовността си да направя всичко, каквото е необходимо за успеха й. Ами ако се влюбя в този човек? — тя се обърна към него. По лицето й беше изписана тревога.

— Няма да си първата. Няма и лесна рецепта как да го избегнеш — той отиде при нея и взе ръцете й в своите. — Ако той е мил с теб — а няма причини да не е — ще бъде много изкусително да се поддадеш на усещанията, предизвикани от поведението му. Трябва да се вкопчиш в някакъв факт, свързан с него, който за теб е абсолютно ужасяващ. Не знам какво да ти препоръчам, но сигурно в досието му има някаква подробност, която ти се струва особено отблъскваща. Не я забравяй, и си я повтаряй като мантра — той стисна здраво пръстите й, почувства хладното им докосване по горещата си кожа и пропъди представата как същите тези пръсти докосват гърба му.

— Това е лесно — каза тя. — Най-ужасно е коравосърдечието му. Начинът, по който успява да организира всичко това, без да си цапа ръцете. Не мога да пропъдя спомена за онзи убит търговец на наркотици — как лежи проснат на стълбите, а мозъкът му изтича по паважа. А през това време Радецки седи в луксозния си апартамент в Шарлотенбург, далеч от мръсотията, и слуша Верди или Моцарт, като че ли всичко това няма нищо общо с него. Това ми се струва най-противно.

— Тогава всеки път, когато се почувстваш особено привлечена от него, прибягвай до тези конфликтни представи. Те ще те приземяват и ще ти припомнят истинската ти цел — той отпусна ръце и отстъпи назад. — Можеш да се справиш, Карол. Имаш необходимите способности. Силна си. Освен това имаш и при кого да се върнеш, когато всичко приключи — той се вгледа в очите й. За първи път, откакто се познаваха, й даваше обещание, което се надяваше да успее да спази.

Ако доктор Маргарете Шилинг знаеше, че това е последният следобед от живота й, сигурно би предпочела да го прекара по различен начин. Може би щеше да отиде на разходка с човека, когото обичаше, по любимия им маршрут из гората. Или щеше да поседи край кухненската маса с най-близките си приятели, за да хапнат, да пийнат и да побъбрят. Но най-вероятно щеше да предпочете да поиграе на компютъра с осемгодишния си син Хартмут. Дори онзи коравосърдечен мръсник, бившият й съпруг, не би отказал да наруши строго определените дати за срещи с детето й, ако знаеше, че тя ще умре.

Вместо това, тъй като не можеше да знае какво я очаква, тя считаше, че е оползотворила добре времето си в университетската библиотека. Научните й интереси бяха ориентирани предимно към психологическия ефект на религиозните убеждения, а скорошното й посещение на Римския музей в Кьолн я бе навело на някои идеи относно въздействието, което въвеждането на римските божества бе имало върху местното население, след като Рим е завоювал тези територии. Интересуваше я и изследването на конфликта между двете религиозни системи, и дали той е имал обратен ефект върху римските завоеватели.

Проучванията й бяха още в зародишен стадий. Необходимо беше да набере достатъчен обем информация, преди да започне да гради теории. Това беше уморителната, досадна част от научния процес — часове, прекарани в прашни архиви, проследяване на хрумвания, които най-често те довеждаха до задънена улица. Бе чувала дори за научни работници, които наистина са се разболявали от забравени болести, инфектирани при ровене из материали, които не са били докосвани в продължение на векове, но засега не й се беше случвало нищо чак толкова драматично.

Обичайните рискове, свързани с работата й, бяха доста по-различни. Маргарете работеше от години с живи хора, интересуваше се от точките, в които се пресичаха действителните им личности и техните религиозни убеждения. Част от работата й налагаше да се опитва да подкопае тези убеждения, и понякога резултатите бяха, меко казано, обезпокоителни. За обектите на опитите й напомнянето, че са дали писменото си съгласие да участват в клиничен експеримент, не представляваше особено успокоение — нерядко й се случваше да става жертва на ожесточени лични нападки. Въпреки професионалната си подготовка Маргарете страдаше от такива конфликтни ситуации, и си признаваше, че изучаването на реакциите на хора, които отдавна са покойници, е далеч по-спокойна работа.

Тя излезе от библиотеката малко след четири следобед, когато установи, че главата започва да я боли от продължително съсредоточаване върху трудноразбираеми материали. Да излезе навън в облачната привечер й се стори истинско блаженство, въпреки че въздухът беше влажен и сигурно всеки момент щеше да завали. Не й се искаше да се прибира по-рано от необходимото в празното си жилище. Още не беше привикнала да живее сама — стаите й се струваха прекалено големи и кънтяха на празно, откакто синът й не беше при нея.