Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Нищо не разбирам — заинати се Кребс. — Ще ми запалиш ли шибаната цигара или не?

— Нали ти казах, получаваш запалка срещу сведения. Хайде, Марлене, погледни фактите в очите. Ще те приберат за много дълго време. Това не е престъпление в момент на афект, а предумишлено убийство. Ние можем да го докажем. Докато излезеш на свобода, вече ще си станала баба.

За първи път в студените очи на Марлене Кребс проблесна някаква искрица.

— Не можете да докажете, че една истина е лъжа.

Петра се разсмя на глас.

— О, моля ти се, Марлене, нали хората като вас твърдят, че правим тъкмо това! Добре, да приемем, че доказването на неистината понякога може да бъде… сложно. Но в сравнение с това да докажеш нещо, за което знаеш, че отговаря на истината, не представлява никакъв проблем. Знам много добре, че си била принудена да извършиш това. Знам също и че хората, които са те подготвили, са разчитали, че ние няма да се загрижим особено да разберем кой точно е пречукал Камал и защо го е сторил. Само че те не залагат своите глави, а твоята. И така, твоята версия вече издиша по отношение на данните за времето. Мисля, че следващият ти провал ще бъде, когато се опиташ да обясниш откъде имаш пистолета.

— Пистолетът беше на Дани — каза припряно Марлене. — Беше го оставил в моя апартамент.

— Който се намира на около десет минути път с кола от ресторанта на Камал и на още двайсет минути път до тук. А ченгетата са стигнали от ресторанта на Камал до тук само за тринайсет минути. Никога не би могла да дойдеш навреме, дори някой да ти се е обадил в секундата, когато колегите са арестували Камал. Така че твърдението ти, че си стреляла с пистолета на Дани, прави втора пробойна във версията ти.

Петра взе пакета с цигарите и го прибра обратно в джоба си.

— Точно в момента — продължи тя, — екип от мои хора разговаря с всички, които са познавали теб и Дани. Готова съм да се обзаложа на доста пари, че няма да намерим нито един, който да е чувал, че между вас двамата е имало нещо. Е, може и да се намерят един-двама. Но е повече от сигурно, че тъкмо те ще са свързани също толкова тясно с Дарко Красич, колкото и ти самата.

Когато чу името на Красич, Марлене не можа да възпре реакцията си. Показалецът й удари толкова силно цигарата, че тя се отчупи от филтъра. За един кратък миг нещо проблесна в очите й. Петра ликуваше вътрешно. Беше се появила първата пукнатина. Време бе да влезе в действие лостът.

— Зарежи го, Марлене. Той те е подхвърлил като изкупителна жертва. Ако се съгласиш да говориш пред мен, можеш да се отървеш. Ще можеш да се радваш на дъщеря си, докато расте.

Нещо помръкна в очите на Кребс и Петра разбра, че е сбъркала. Споменаването на детето, това беше причината. „Разбира се, каза си тя. Красич е прибрал детето. То му е вместо застрахователна полица“. Преди да се опита да накара Кребс да проговори, трябваше да намери дъщеря й. Все пак си струваше да направи един последен опит.

— Скоро ще се изправиш пред съдия-следователя — подхвана тя. — Няма да те пуснат под гаранция. Колкото и да е ловък адвокатът ти, колкото и да подчертава, че не представляваш опасност за обществеността, няма да те пуснат — защото ще кажа на прокурора, че си под наблюдение заради връзките си с организираната престъпност. Ще лежиш в затвора заедно с всички останали. Имаш ли представа какво те чака, ако успея да убедя съкилийниците ти, че ми сътрудничиш? Помисли си сериозно, Марлене. Колко време ви отне организацията на убийството на Камал? — Петра се изправи. — Помисли си.

Тя отиде до вратата и почука по нея в знак, че разговорът е приключил.

Когато дежурният полицай отвори, Петра погледна през рамо арестуваната. Марлене Кребс се беше привела напред и дългата коса скриваше лицето й.

— Ще мина пак, Марлене.

Кребс вдигна очи. Омразата в погледа й се долавяше осезаемо дори в другия край на стаята.

— Майната ти — каза тя.

Ще приема това за „да“, каза си тържествуващо Петра, докато отиваше към приемната, за да си прибере пистолета. Най-сетне бе успяла да накладе бавен огън, на който щеше да се пече Дарко Красич, а с него можеше да запали чергата и на Радецки.

Карол винаги бе обичала атмосферата на Сохо. Беше наблюдавала как от западнало средище на порноиндустрията постепенно се превръща в район на стилни заведения и клубове, но винаги го бе намирала за привлекателен. Тук китайският квартал преливаше неусетно в квартала на театрите, по тротоарите се разминаваха рокери и сутеньори, медийни магнати се блъскаха с дребни гангстери, за да докопат такси. Въпреки че никога не бе работила като полицай по тези тесни, задушаващи се от автомобили улички, бе прекарала много време из тях — най-често в един клуб на Бийк Стрийт, с една от най-старите си приятелки, литературна критичка, която беше и съоснователка на клуба.