Вал Макдърмид - Последно изкушение

Петра се зачуди зад коя ли врата е Марлене Кребс, и как ли се чувства сега. Надяваше се да не е спокойна. Това щеше да улесни задачата й.

Намери началника на смяната в компютърната зала, където се мръщеше пред един компютър от ново поколение. Тя обясни за какво е дошла, а той я помоли да почака, докато доведат арестуваната.

— Всъщност мястото й не е тук — мърмореше началникът. — Редно беше да я приберат направо в следствена полиция, но тъй като убийството стана пред вратата ни, наредиха да я приберем на първо време.

— Няма да са повече от двайсет и четири часа — припомни Петра.

— И така да е, пак са ми много. Хленчи, откакто я прибрахме. Иска адвокат, иска да ползва тоалетната, иска вода. Като че ли си мисли, че не е в ареста, а в хотел. Явно счита, че трябва да се отнасяме с нея като с героиня, а не като с престъпница — той стана и се запъти към вратата. — Ще пратя някого след малко. Ако искате, разгледайте документацията — в онази тава е — и посочи една купчина листа, която преливаше от тавата за документи.

Началникът сдържа думата си. След десет минути тя вече седеше в стаята за адвокатите, а срещу нея, от другата страна на маса със завинтени за пода крака, седеше Марлене Кребс. Възрастта й беше трудно определима — можеше да е между трийсет и четиридесетгодишна, но Петра знаеше от документацията, че Марлене е само на двайсет и осем години. Косата й беше боядисана в гарвановочерно и разрошена след нощта, прекарана в килията. Гримът и беше размазан, вероятно по същите причини. Лицето и ръцете й бяха подпухнали като на човек, който пие редовно, а склерите на очите й бяха жълтеникави. Въпреки всичко жената отсреща се отличаваше със своеобразна ленива чувственост, която привлича мъжете, и тя явно го съзнаваше.

— Марлене, аз съм Петра Бекер от криминалната полиция — Петра се облегна назад и изчака събеседницата й да осмисли добре чутото.

Лицето на жената остана безизразно.

— Имаш ли цигари? — попита тя.

Петра извади наполовина пълен пакет от джоба си и го плъзна по масата към Кребс. Тя го хвана и пъхна една цигара между пълните си устни. После попита:

— Ами запалка?

— Цигарата беше безплатна, но за запалката ще трябва да получа нещо.

Кребс се намръщи и каза:

— Кучка.

— Не звучи добре за начало — поклати глава Петра.

— За какво е всъщност всичко това? Каква работа има с мен криминалната полиция?

— Малко закъсня, Марлене. Това всъщност трябваше да бъде първият ти въпрос.

Кребс извади цигарата от устата си и я тръсна, въпреки че на края й още нямаше пепел.

— Виж какво, аз си признах, че застрелях онова копеле Камал, който търгуваше с наркотици.

— Е, в това отношение няма място за съмнения.

— Имах всички основания. Той продаде на моя Дани боклука, който го уби. Какво повече да говоря? Бях полудяла от мъка.

Петра бавно поклати глава.

— Никога няма да направиш кариера като актриса, Марлене. Тази сцена трябваше да е много добре отрепетирана, преди да я представиш пред съдия-следователя. Виж какво, и на двете ни е ясно, че това, което разправяш, са пълни глупости. Защо не прескочим празните приказки, за да си изясним мога ли да ти помогна с нещо?

— Не разбирам за какво говориш. Нали казах вече. Камал уби Дани, а аз го обичах. Когато разбрах, че са арестували Камал, нещо в мен се пречупи. Исках да му отмъстя, задето ми отне Дани.

По лицето на Петра плъзна ленива усмивка и тя заприлича на хищник, подушил кръв.

— Виждаш ли, Марлене, тук е и първият проблем. Момчетата, които докараха Камал тук, не са се мотали. Отишли са право в неговия ресторант, измъкнали го през предната врата и го вкарали в колата си. От там дошли право тук. Видях описанието на операцията по минути. Ти едва ли си имала време да чуеш, че е имало арест, камо ли пък да намериш пистолет и да стигнеш до Фризенщрасе на време, че да му пуснеш куршум в главата — Петра остави Марлене да обмисли това, което бе казала. — Освен, разбира се, ако някой не те е предупредил за ареста. А защо някой би направил такова нещо, ако не е искал Камал да умре? И така, кажи ми как разбра за ареста на Камал?

— Не съм длъжна да ти отговарям.

— Не, разбира се. Но не е зле да слушаш какво ти говоря, защото всяка дума прави пробойна в надеждите ти за смекчаване на присъдата. Слушай, Марлене, тази работа няма да стане така, както ти я е представил човекът, с когото си говорила. Твоята версия ще рухне веднага щом криминалистите се заемат с нея. Да, знам на какво разчиташ — че няма да се ровят много, защото си им спестила едно много трудно подготвяне на обвинението срещу Камал, да не говорим, че за тях в крайна сметка това е просто отърваване от още един дилър от средна ръка. Но разбираш ли, мен тази версия не ме задоволява, защото се интересувам от хората, които са ръководили Камал.