Вал Макдърмид - Последно изкушение

Той тръгна към леглото. Карол отчаяно се опита да се хлъзне на пода. Но ръцете й не се движеха, а и мозъкът й не функционираше правилно. Той коленичи на леглото, разтвори коленете й и каза подигравателно:

— Хайде, продължавай да се съпротивляваш, така ще е по-забавно.

Карол събра последните си сили и плю в лицето му. Той дори не се избърса. Само се усмихна и каза:

— Мисля, че ще ми доставиш голямо удоволствие, кучко.

После се отпусна върху нея и тя поиска да умре.

Дарко Красич седеше зад волана на мерцедеса и пушеше. Предпочиташе да не мисли за това, което ставаше три етажа по-нагоре. Нито за миг не се беше хванал на тъпата история, която Хил се опита да им пробута. Но Тадеуш беше налапал сериозно въдицата на тази жена, толкова сериозно, че беше готов да се хване и за сламка. Ако зависеше от Красич, щяха да пречукат Хил в Кобленц и да го оставят да гние в онази лодка. Защото, ако се окажеше прав и Карол Джордан беше наистина ченге, те бяха свършени — и вместо да се мотаят нагоре-надолу, трябваше да пуснат в действие изготвените отдавна планове за бягство.

Когато остави Тадеуш пред жилището на Карол, той закара Тони до един малък склад в индустриалната зона на града, който използваха понякога за временен престой на пратките. Вкара колата направо в склада, после извади увитото в платнища тяло и го стовари на пода. Дори не провери жив ли е още или не. Беше му все едно.

Когато седна отново зад волана, го обзе изкушение да зареже всичко и да побегне. Но предаността надделя над първичния му инстинкт и той се върна да вземе Тадеуш съгласно уговорката им. През цялото време беше убеден, че се държи като глупак. Изтръска пепелта от пурата през отворения прозорец и хвърли поглед към часовника на арматурното табло. Времето беше разпределено до секунда. Ако Тадеуш имаше намерение да отиде в студиото за предаването на живо, което започваше след три четвърти час, редно беше вече да се появи.

Наистина предпочиташе да не мисли защо се бави толкова.

Най-сетне вратата на сградата се отвори и Тадеуш излезе на улицата. Тръгна забързано към колата, така че полите на палтото му се развяваха. Отвори вратата и скочи бързо вътре. Излъчваше остър мирис на пот и секс, който надделя дори над мириса от пурата на Красич. Сърбинът попита мрачно, докато палеше мотора:

— Какво стана?

Беше убеден, че мръсницата отново е омотала шефа му.

— Ченге е — каза Тадеуш. От него сякаш извираше нервна енергия, която наелектризираше цялата атмосфера в колата.

— Значи ни прекараха, така ли?

Тадеуш се изсмя остро.

— Има някой прекаран, но не се знае още кой е — той потри очи с юмрук. — Но работите наистина отиват на лошо, Дарко.

— Значи се изнасяме, нали?

— Да, още тази вечер. Веднага щом свърша всичко, което имам да върша. Отиваме в телевизията, ще си изпълня там номера, а после трябва да си разчистим сметките с доктор Хил. След това потегляме. Утре на обяд ще сме в Белград.

Красич се намръщи. Това не звучеше добре. Опитът му подсказваше, че не бива да отлагат тръгването. Много важно, че не са приключили с пълната програма.

— А защо да не тръгнем веднага?

— Защото не искам да алармирам полицията. Ако Джордан е казала на местните ченгета всичко, което знае и аз не се появя за предаването, което е предварително анонсирано, може да предположат, че съм решил да изчезна. И тогава може да не успеем да минем границата.

— Така да е, върви в телевизията, но остави онзи задник Хил.

— Няма да стане. Той трябва да умре.

— Таджо, той ще си умре и без това. Овързан е като коледен подарък и съм му тикнал гащите в устата, за да не може да вика. Има няколко счупвания и е напълно гол. Освен това никой няма представа къде може да бъде. Ще умре, при това бавно и мъчително.

Тадеуш поклати глава.

— Това не ми е достатъчно. Искам да го видя как умира. Нямам намерение да оставя нищо на случайността.

— А нея уби ли? — осмели се да попита Красич.

Тадеуш извърна глава и се загледа през прозореца.

— Не. Затова трябва да убия него. Искам тя да остане жива и да разбере какво значи да живееш с мисълта, че си загубил човека, когото обичаш, и че той е загинал без никаква вина. Не се тревожи, Дарко. Оставих я в такова състояние, че няма никаква опасност да насъска ченгетата по петите ни. Завързал съм я здраво.

Красич разбра, че няма какво да отговори. Таджо беше извън контрол — когато изпадаше в такова състояние, нямаше никакъв смисъл да спори с него. Спомняше си го много добре от дните непосредствено след смъртта на Катерина. Единственото, което можеше да стори, бе да внимава да не стане голяма беля.