Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тя продължаваше да мълчи. Стараеше се лицето й да не издава ужаса, който я обзе, когато чу името на Тони. Как го бяха открили? Къде беше той? Какво бяха сторили с него?

Внезапно той я дръпна рязко за ръката и тя залитна. Той я удари през лицето със свободната си ръка.

— С мен не пожела да спиш, но се върна право тук, за да спиш с него, нали, кучко?

Карол се стегна и го изгледа презрително.

— Затова ли е целият театър? Засегнато е мъжкото ти достойнство?

В мига, в който произнесе тези думи, разбра грешката си. Той се нахвърли върху нея и за секунди двамата се озоваха на пода. Сега и двете му ръце бяха свободни и той започна да я удря ту с едната, ту с другата, главата й се отмяташе в две посоки, докато стаята се завъртя пред очите й.

После, неочаквано, тя почувства с благодарност, че тялото му вече не е върху нейното. Претърколи се встрани и застана на колене. Всичко около нея продължаваше да се върти като пъстрите образи в калейдоскоп. Почувства, че той я вдига рязко нагоре. Опита се да стъпи по-здраво на пода, но той я блъсна и Карол връхлетя право в стената. Чу се неприятно хрущене, тя почувства как носът й поддава при сблъсъка. Почувства соления вкус на кръв в гърлото си. Коленете й поддадоха и тя рухна отново на пода.

— Все ми е едно дали се чукаш с всичко живо в Берлин — изръмжа той. — Но знам, че сте убили Катерина, за да ми изиграете гнусния си номер.

Карол се поизправи с усилие и седна. Той си знаеше работата — опитваше се да я подведе сега, когато тя почти не можеше да мисли свързано, дотолкова беше зашеметена. Все пак съзнаваше, че това, което той казва, не отговаря на истината.

— Не — простена тя. — Не е… вярно. Ние просто… се възползвахме.

Той се приведе напред, сграбчи в шепа предната част на блузата й и я придърпа към себе си.

— За глупак ли ме вземаш? Наистина ли смяташ, че има смисъл да продължаваш да лъжеш?

— Аз… не лъжа — успя да произнесе Карол с подпухнали устни. — Не сме убили Катерина.

— Спри да лъжеш! — изкрещя той. Пръски слюнка от устата му опръскаха лицето й. — Моторът, който причини злополуката, е регистриран като притежание на вашия шибан отдел за борба с организираната престъпност. Вие сте убили Катерина. А после сте убили и Колин Озбърн, за да има две приятни вакантни места, които да заемеш.

— Нямам нищо общо със смъртта на Катерина — възрази тя с усилие. — Не бях чувала името ти допреди две седмици.

Той я сграбчи и я повлече през стаята. Зашеметена, Карол не успяваше да схване какво става. Очевидно смяташе да я убие, но защо просто не го направеше?

Когато най-сетне разбра, че я влачи към спалнята, замаяното й съзнание откри отговора. Паниката успя да проникне в обърканите й мисли. „О, не“, простена тя мислено. „Не е възможно това да се случи с мен“. Отпусна съзнателно тялото си и увисна като мъртва в ръцете му с надеждата, че това ще го разколебае. Но той беше обзет от примитивна ярост, от пристъп на луд гняв, който му придаваше неестествена сила.

Тя започна да се гърчи и да се дърпа, надяваше се той да отпусне хватката си в опит да я задържи. Той спря за миг да я влачи по пода и се наведе над нея.

— Знаеш какво те чака, нали, кучко? Няма да те убия. Ще те оставя да живееш със спомена за това, което си ми причинила — после я удари отново, толкова силно, че едва не й счупи врата. Този път тя припадна.

Когато дойде на себе си, не можа да разбере къде е, не можеше да си обясни и адската болка в главата си. Не разбираше и защо ръцете й не се подчиняват, когато се опитва да ги измъкне изпод гърба си. После той застана пред нея и тя си припомни какво се беше случило. Лежеше по гръб на леглото, съвсем гола, със завързани ръце. А Радецки беше твърдо решен да си отмъсти.

— Ти съсипа живота ми — изсъска той. — Ти уби Катерина, и очевидно си свършила доста работа, за да съсипеш и бизнеса ми. Сега е мой ред. Първо ти ще си получиш заслуженото, а после ще убия приятелчето ти. Така и ти ще живееш с мисълта, че носиш отговорност за смъртта на човека, когото си обичала. Така, както съм принуден да живея аз. И после ще си отида.

— Няма да… можеш да… — измънка тя.

— Няма да мога да се измъкна, така ли? Разбира се, че ще мога. Какво си мислиш, че не съм предвидил и такава възможност? До утре ще съм на такова място, че никой от шефовете ти няма да може да се добере до мен — дори да разберете къде съм отишъл. Нали ти е ясно, че всичко, което си направила е било напразно?

Докато говореше, той се събличаше. Окачи много внимателно ризата и панталона си на стола до леглото, пусна чорапите в обувките си. После се изправи гол срещу нея. Ерекцията му й се стори най-отблъскващото нещо, което беше виждала.