Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Чете лекции по психология? — озадачи се Красич. — Че откога почнаха да дават пари, за да четеш?

— Така се казва. Означава, че е преподавател — нещо като професор, но с по-ниска степен — отвърна нетърпеливо Тадеуш.

— Остави това сега. Каква е тази история, че бил консултант на Вътрешно министерство по въпросите на психологическото профилиране на престъпници? Този тип да не е профайлър?

— Ами поне такъв е бил, доколкото разбирам.

— Което означава, че работи с ченгета — каза мрачно Тадеуш.

— Продължавай, Дарко.

Ханзи си беше свършил работата добре. Във файла беше въведен адресът на Тони, телефонният му номер и номерът на банковата му сметка.

— Не може да се каже, че е червив от пари — отбеляза Красич. Това, което виждаше, не говореше кой знае колко добре за вкуса на Каролайн Джексън. Тоя тип не беше дори хубав. На жена, която бе склонна да замени шефа му с този жалък мухльо, не можеше да се разчита за точна преценка, това поне беше сигурно.

Той отвори следващия файл. Оказа се вестникарска статия за процеса срещу някакъв сериен убиец на име Джако Ванс.

Ставаше дума за ролята на профайлъра, който го бе заловил, въпросния Тони Хил — основател на Отдела по профилиране към криминалната полиция.

— Работи с ченгета — повтори Тадеуш. Очите му бяха потъмнели от гняв. — Давай нататък.

В следващия файл имаше друга вестникарска статия, този път за някакъв тип, който убил четирима души в един град в Северна Англия, Брадфийлд. Авторът обясняваше как психологът доктор Тони Хил сътрудничел на полицията и изработвал профил на престъпника, който ги довел до него, и как тази негова работа едва не му струвала живота.

— За какво, по дяволите, Каролайн Джексън се занимава с него? — попита Тадеуш. — Нали каза, че си проверил, и че тя работи извън закона, също като нас.

Красич сви рамене.

— Може тя да е причината той вече да не работи с ченгетата. Ако гаджето ти заобикаля закона, не може ти да го защитаваш, нали?

Красич сам не вярваше на думите си, но преценяваше, че шансът му да убеди Тадеуш в опасността, която криеше Каролайн, се увеличаваше, ако прикриваше крайната си неприязън.

Той притихна, защото в този момент се отвори следващият файл. Беше снимка от списание. На преден план се виждаше Тони в три четвърти профил. Като че ли се бе извърнал, за да каже нещо на жената зад себе си. Макар лицето й да не беше съвсем на фокус, нямаше съмнение, че от снимката ги гледа Каролайн Джексън. Ръката на Красич върху мишката не трепваше. Не смееше да превърти снимката нагоре, за да прочете какво пише под нея. Някакво предчувствие вледеняваше стомаха му. Май наистина щеше да стане лошо.

Натисна стрелката и се появи надпис:

„Доктор Тони Хил, профайлър към Министерство на вътрешните работи, и главен инспектор Карол Джордан оглеждат мястото, където е бил убит Деймиън Конъли“.

— Тя е шибано ченге — изсъска Красич с отровна ярост. — Змия в пазвата ти!

Тадеуш беше пребледнял. Трябваше да стисне масата с ръце, за да не се види, че те треперят. Това беше жената, с която бе пожелал да спи предната вечер. Жената, на която бе поверил професионалните си тайни. Жената, на която бе позволил да изцели сърцето му. Тя го беше предала.

— Връщаме се в Берлин — каза той, обърна се и излезе като ураган от магазина, без да обръща внимание на стъписаните посетители.

Красич погледна екрана. Имаше още един файл, който не бяха отворили. Отвори го и докато четеше, почувства как изстива. Излезе от пощата и сайта и изключи компютъра. Скочи и изтича след шефа си. Изобщо не чу как собственикът подвикна:

— Ей, компютърът не се гаси така!

Откри Тадеуш, подпрян на заключената кола. Дъждът се стичаше по лицето му като сълзи.

— Ще убия тази мръсница — каза той, когато видя Красич. — Ще убия тази мръсна, лъжлива измамница. — Изправи се и допълни: — Тръгваме.

— Чакай, Таджо. Така или иначе сме стигнали до тук. Само след час ще бъдем в Кьолн, прибираме пратката и се връщаме. Тя няма да избяга. Няма представа, че сме я разкрили. И онова копеле, дето я чука, също не подозира нищо.

— Искам да се върна веднага.

— Трябва първо малко да размислим. Защото има още нещо.

— Какво искаш да кажеш?

— Тази сутрин Хил отиде в някакво друго жилище. Накарах Ханзи да провери кой живее там. Апартаментът е собственост на Петра Бекер, която работи в полицията — в отдела за борба с организираната престъпност. Тъкмо тези копелета, които от години се опитват да ни унищожат.