Вал Макдърмид - Последно изкушение

Забеляза тясното отклонение вдясно тъкмо навреме, за да успее да завие, но не можа да подаде сигнал. Беше прекалено съсредоточен в пътя, за да забележи фолксвагена, който го сподири — на волана седеше Радо Матич. Навлязоха в тясна уличка, която почти приличаше на тунел — от двете й страни се издигаше висок жив плет. Радо изостана значително. След около половин километър излязоха на открит кей, край който бяха пристанали няколко натоварени речни кораба.

Тони паркира колата и излезе отново под поройния дъжд. Изобщо не видя фолксвагена, който го подмина и продължи, а после се скри зад някаква олющена постройка наблизо. Тръгна бързо към пристана. От там можеше да прочете имената на първите три кораба — но нито един от тях не беше „Вилхелмина Розен“. Продължи нататък и провери останалите три — но нямаше късмет. Когато влезе отново в колата, избра номера на Марейке на мобилния си телефон.

— Задраскай и номер седем в списъка — каза той уморено, веднага щом чу гласа й.

— Съжалявам, Тони — каза тя. — Само си загуби времето.

— И това трябваше да се свърши.

— Не, не ме разбираш, като ти казвам, че наистина си си губил времето. Един от моите хора започна да се обажда в по-големите пристанища в областта — такива, където се плаща, за да оставиш кораба си. И току-що откри къде е „Вилхелмина Розен“.

— Шегуваш ли се?

— Ни най-малко. „Вилхелмина Розен“ е пристанала в „Марина Виденфелд“. Това е пристанище на левия бряг на Мозел, малко след Кобленц.

— Къде се намира това? — той започна да прехвърля едромащабните карти, докато намери една регионална.

— Връщаш се натам, откъдето си дошъл — пътуваш към Бон, надолу по Рейн до мястото, където Мозел се влива в нея. Ако съдя по моята карта, ще ти отнеме не повече от час.

— Добре — изохка той. — Тъкмо ще поизсъхна, преди отново да се измокря до кости.

— Успех — каза Марейке. — Няма да разговаряш с него, нали?

— Не, само ще го огледам. Обещавам.

Затвори телефона и запали двигателя. За негово учудване дъждът спря в момента, в който се качи на магистралата. Тони се усмихна.

— Така е по-добре — каза той. — Вече не вали. Мога да се поразходя по пристана и да похваля красивия ти кораб. Дръж се, Джеронимо, идвам.

Петра гледаше гневно Хана Плеш, застанала пред бюрото й.

— Вие се съгласихте, че е логично да координираме нашия арест с работата на Карол Джордан в Ротердам. Но тя заминава за Холандия чак след два дни. Ако притиснем Радецки и Красич отсега, те могат да се откажат от пътуването и ще провалим шансовете да унищожим цялата им мрежа.

— Говорим за живота на едно дете. Нямам намерение да рискувам нито за момент. Можем да изведем Кребс от затвора още тази нощ. Ще кажем, че е отведена в затворническата болница с апандиситна криза. Това ще ни даде малко спокойствие, ако има напрежение около заложницата във фермата. Искам да започнем операцията тази вечер.

Петра беше позеленяла от гняв.

— Вие бяхте тази, която настояваше да отстъпим случая на Европол и да допуснем включването на англичаните. А сега искате да си присвоите заслугите за успеха на операцията.

Плеш я изгледа хладно.

— Бих предположила, че това ще се стори привлекателно на амбициозна жена като теб, Петра.

Петра сви ръце в юмруци.

— Признавам, исках тъкмо аз да разруша империята на Радецки. Но не ако цената е провалът на работата на друг — и нечий живот.

— Нашата операция не излага Джордан на опасност. Затова пък не можем да бъдем сигурни, че животът на Таня Кребс не е застрашен. От къде да знам, Дарко Красич може да е оставил инструкции да убият детето, ако нещо се случи с него или с Радецки.

— И за какво му е да го убиват? — изфуча Петра. — Ако ги арестуват, животът на детето е допълнителна застраховка за тях. Търсите си повод да оправдаете това, което сте решили да направите.

Плеш удари с длан по бюрото.

— Достатъчно! Самозабравяте се, Бекер. Аз ръководя този отдел. Ако искате да продължите да работите в него, е крайно време да научите къде свършва спорът и започва неподчинението.

Петра си наложи да преглътне гнева си. Ако сега дадеше воля на напиращата ярост, това нямаше да помогне на никого.

— Да, госпожо — процеди тя през стиснати зъби.

Двете се гледаха мрачно през бюрото. Когато Плеш проговори отново, по някакво чудо бе успяла да възстанови спокойния тон на гласа си.

— Предполагам, че искаш да участваш в операцията.

— Да, госпожо.

— Добре. Извикала съм хора от специалните части, които ще проведат нападението на фермата. Ти ще ръководиш операцията от наше име. Искам освен това да се видиш с Марлене Кребс и да й обясниш какво ще се случи. Необходимо е тя да ни сътрудничи, и съм убедена, че тъкмо ти ще съумееш да я убедиш. И тъй, срещни се първо с момчетата от специалните части, и после върви в затвора да поговориш с Кребс. След един час ще я преместят в болничното крило.