Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Почти всичко свърши. До края на уикенда няма да има нищо.

— Майната му — изръмжа Красич. — Добре, ще гледам да измисля нещо.

Когато приключи разговора, той веднага се обади на Тадеуш.

— Шефе? Има проблем с доставките. Нали реката е затворена, и пратката още не е пристигнала.

— Далече ли е?

— Край Кьолн. Мога да стигна дотам за четири-пет часа — отвърна Красич.

— Идвам с теб.

— Няма нужда. Ще се оправя.

— Знам, че ще се оправиш, но държа да дойда с теб. Последните няколко дни ме карат да наблюдавам по-отблизо какво става с търговията.

— Доколкото знам, довечера ще даваш интервю на живо в „Берлин и бизнесът“? — възрази Красич.

— Чак в десет вечерта. Като знам как караш, ще сме отишли и ще сме се върнали.

— Ами новата ти партньорка? Нямаш ли среща с нея днес? — Красич внимаваше тонът му да не е заядлив.

— Ако иска, може да дойде с нас. Тя обича да наблюдава събитията отблизо.

— Не може. Това вече е прекалено рисковано. Едно е да й го разкажеш, а съвсем друго — да го види. Ти ела, ако искаш. Но нея няма да взема.

Той чу как Тадеуш въздъхна.

— Е, добре. Ела да ме вземеш след половин час, става ли?

Красич прибра телефона в джоба си и тръгна към вратата.

— Когато намериш това, което ми трябва, се обади.

— Добре, Дарко — хакерът откъсна поглед от екрана. — Обичам да работя за теб. Осигуряваш голямо разнообразие.

Тони отново отвори пощата си. Проверяваше я на всеки петнайсет минути, като се опитваше да се заблуди, че го прави в името на разследването. Истината беше, че искаше да получи вест от Карол. Но все още нямаше нищо от нея. Замисли се какво ли правеше тя сега. Не му беше казала нищо за плановете си — само че очаква Радецки да й се обади, за да уговорят подробности за пътуването до Ротердам. Е, поне Марейке беше писала.

„Здравей, Тони!

Имам много интересни новини. Няма смисъл да пращам същото до Петра, защото тя днес е ангажирана със следене, а пък Карол си действа по нейните задачи.

Но исках да ти съобщя какво се случи.

Разполагаме с бележка за превишена скорост, издадена на името на някой си Вилхелм Алберт Ман в деня, когато беше убит Де Гроот, малко след девет вечерта. Засечен е от камера, не от полицай, имаме и снимка на колата — черен фолксваген голф с немска регистрация. Постоянният адрес на Ман е на кораб, «Вилхелмина Розен». Проверих в корабните регистри. Става дума за голям търговски кораб, който пътува по Рейн. Кръстосват цяла Европа. Какво ще кажеш? Мисля, че си струва да се направи проверка. Не ми се иска да се обаждам в полицията в Кьолн, сигурно ще решат, че е някакво налудничаво хрумване. Ако си съгласен, че си струва да се провери, аз разполагам със списък на места в и около Кьолн, където може да пристане такъв кораб.

Мисля, че е най-добре да ми се обадиш.“

Тя беше права, трябваше да й се обади, но първо искаше да провери нещо. Бръкна в чантата и извади документите от замъка Хохенщайн. Разбира се, ако Ман беше убиецът, когото търсеха, лицето, пострадало от експериментите в замъка, можеше да носи друго фамилно име, дори да е в роднински връзки с него. Дядо му по майчина линия например сигурно носеше съвсем друго име. Но ако му провървеше, можеше да попадне на връзка.

Започна бързо да преравя списъците. Имената бяха подредени по азбучен ред. Името беше доста често срещано. Откри осем деца с фамилно име Ман. Петте отписа веднага, защото бяха класирани за евтаназия поради физически или психически недъзи. Шестото дете на име Клаус беше починало от пневмония няколко седмици, след като бе предадено в замъка от някаква баварска болница. Имаше едно момиче, Гретел, което бе прието в Хоеншьонхаузен, но за него нямаше никакви други данни. Осмото име, Алберт Ман от Бамберг, се наби в очите му. Осемгодишното момче бе прието в замъка Хохенщайн с диагноза „хронично антисоциално поведение“. Единственият коментар по отношение на терапията беше една дума „водна килия“.

Тони сграбчи слушалката и се обади на номера, който му беше дала Марейке.

— Марейке?

— Да?

— Обажда се Тони Хил. Получих мейла ти.

— Мислиш ли, че сме открили нещо?

— Мисля даже, че нещото е много голямо. Току-що попаднах на данни от замъка Хохенщайн, които се засичат с името. Можеш ли да ми пратиш списъка с местата, на които да търся кораба в Кьолн? Ще гледам да си запазя билет за първия полет и ще наема кола.

— Добре, ще ти пратя веднага упътване по мейла.

— Не мислиш ли, че вече е време да уведомиш немската полиция? — попита той.