Вал Макдърмид - Последно изкушение

През целия си професионален живот той не бе считал за възможно да разговаря открито с някого за ужасните неща, които хората причиняваха на себеподобните си. Но снощи бе споделил терзанията си с Карол, без да се поколебае нито за миг. Още докато говореше, някакъв глас в мислите му го предупреждаваше, че откровеничи прекалено. Но той не му обърна внимание, и не срещна стреснато отдръпване, а състрадание. След ужасите, които бе изчел в архивите на нацистите, той се опасяваше, че няма да посмее да затвори очи от страх, че ще сънува прочетеното. По някакъв начин Карол му беше подействала като лековит балсам, беше го освободила от страховитата мощ на собственото му въображение.

За първи път в живота си имаше какво да очаква — освен успешното приключване на следствието. Перспективата беше много привлекателна. Но първо трябваше да си свърши работата. Тони седна в леглото. Някаква мисъл се въртеше в главата му, но той още не можеше да я формулира точно. Беше свързана с нещо, което бе видял или чул в Бремен, подробност, която тогава му се бе сторила незначителна, но сега като че ли бе придобила стойност.

— Къде си, Джеронимо? — попита той тихо. — Следващото убийство ли подготвяш? Къде ще нанесеш следващия си удар? Накъде ще те отведе реката? Водата е твоята естествена среда — затова и си решил да давиш жертвите си. Може би човекът, който те е накарал да страдаш, също е понесъл някакви мъчения, свързани с вода. Може баща ти или дядо ти да са подлагани на мъчения с вода в онази килия на замъка Хохенщайн. Това ли е символичната връзка, с която утвърждаваш надмощието си над своите жертви? Начинът, по който се убеждаваш, че владееш магия, по-силна от тяхната.

Тези мисли затвърдиха убеждението му, че търсят човек, тясно свързан с европейските водни пътища. Водата беше ключът към загадката, това беше сигурно.

И тогава, защото човешкият мозък функционира по напълно неразбираем начин, мисълта, която се бе опитвал да улови, неочаквано се появи в съзнанието му.

— Реката! — възкликна той. Скочи от леглото и нахлузи смачканата риза, която беше хвърлил снощи. Лек полъх от парфюма на Карол достигна до ноздрите му и го накара да се усмихне.

Лаптопът беше отворен на писалището. Включи го и започна да пише съобщение, което искаше да разпрати на Карол, Петра и Марейке.

„Добро утро, уважаеми дами.

Поднасям ви днешните си прозрения. Фактът, че убиецът е подбрал толкова нетрадиционен метод за извършване на престъпленията си, ме навежда на мисълта, че методът може да има някакво символично значение. Мисля, че той може да е играл значителна роля в събитията, деформирали психиката на убиеца през детските му години. Сега вече знам, че подобни методи са били използвани за мъчения от нацистите — със сигурност са прилагани в замъка Хохенщайн. Това, че ползва името на замъка като свой псевдоним, доказва още веднъж съществуващата връзка. Ако, както предполагам, той работи на кораб, водата е неговият свят, и като я ползва, за да убива жертвите си, смята, че доказва своето надмощие над тях. Действително съм твърдо убеден, че можем да оставим настрани шофьорите на камиони и да се съсредоточим върху екипажите на речни кораби.

Когато бях в Бремен, вашият колега, който ме развеждаше, спомена, че движението на търговски кораби било временно прекратено по придошлия Рейн. Ако нашият човек работи на кораб, това със сигурност означава, че не е могъл да се отдалечи много. Сигурно е заседнал там, където е пристанал, за да убие доктор Калве. Тоест трябва да се намира или в Кьолн, или някъде много близо до Кьолн. Съзнавам, че това е много обширен район, но ако започнем да стесняваме обхвата, като проверим кои пристанали там кораби са се намирали близо до сцената на останалите убийства, можем да успеем да се доберем до него.

Съжалявам, че ви поднасям така накъсано хрумванията си, но съзнавам, че той започва да скъсява периодите между отделните убийства, а и шумът в пресата вероятно ви кара да бързате още повече, затова ви пращам веднага всичко, което ми дойде на ум.

Сега ще отида у Петра, за да прегледам още веднъж документацията по случаите. Ще проверявам пощата си, за да видя дали някоя от вас не иска да се свърже с мен.

Тони“

Радо се отегчаваше. Седеше в колата от сутринта, а Каролайн Джексън не се беше появявала, нито пък мъжът от апартамента на първия етаж. Завесите в жилището на Каролайн бяха още спуснати, макар че минаваше девет часа. Нищо не се случваше. Чичо му Дарко си беше добре, защото седеше в едно кафене на ъгъла. Беше му топло, наливаше се с кафе и имаше наблизо тоалетна. Да висиш в паркирана кола не беше кой знае колко приятно.