Вал Макдърмид - Последно изкушение

Две минути по-късно мъжът се появи отново. Отиде до прозореца и се загледа към улицата. Красич бутна Радо още по-назад в тъмния вход, притискайки го към вратата на магазина. Но мъжът явно не забелязваше присъствието им. Той вдигна очи и се загледа в небето.

Радо надничаше зад рамото на чичо си и изведнъж каза.

— Виж, тя се прибра.

Два етажа по-горе прозорците светнаха. Докато двамата гледаха натам, жената, която познаваха под името Каролайн Джексън, дръпна завесите.

Пет минути по-късно мъжът на първия етаж обърна гръб към улицата и светлината угасна.

— Върви си в къщи, Радо — нареди Красич. — Утре сутрин те чака работа. Ще ти се обадя, когато разбера какво трябва да се прави.

Той проследи с поглед момчето, изпълнен със задоволство, че бе проявил достатъчно разум да не престане да следи двуличната кучка. Каквото и да я свързваше с мъжа от апартамента на първия етаж, то беше нещо, което бе скрила от Таджо. Според него това означаваше, че тя държеше то да остане в тайна.

Красич не обичаше хора, които имат тайни. Опитът му говореше, че те са опасни. Много скоро смяташе да разбере какви са тайните на Каролайн Джексън и какво общо имат с апартамент номер 102.

Докато лежеше по корем в една кална канавка край плета, Петра си мислеше, че Акулата не беше преувеличил в описанията си на прасетата. Миризмата беше нетърпима, но той бе пропуснал да спомене плъховете. Вече бе срещнала лъскавите очички на един и можеше да се закълне, че още плъхове претичват по краката й. Дори само мисълта за това я караше да настръхва.

Плеш беше настояла, че преди да нареди организирането на операция за освобождаването на Таня Кребс, трябва да получи потвърждение на видяното от Акулата.

— Не се съмнявам в способностите ти — излъга тя, — но не е трудно човек да сгреши, да види това, което иска да види, а не това, което е пред него в действителност. Затова, преди да вдигнем шумотевица, искам Петра също да отиде до фермата и да потвърди, че държат момичето там. Ако това е така, ще наредя организирано проследяване, и ще подготвим стратегия за освобождаване на заложницата.

Петра не беше виждала Плеш в толкова добро настроение. Беше приела без никакви възражения идеята й да поставят Марлене под специална охрана по програмата за защита на свидетели. Съгласи се, че трябва да действат бързо, за да координират нападението на фермата с ареста на Радецки в Ротердам. Дори прасетата и плъховете не можеха да потиснат възторга на Петра при мисълта за предстоящия триумф.

Освен това, въпреки песимизма на Марейке, тя считаше, че имат напредък и по отношение на серийните убийства, донякъде благодарение на доктор Хил. Странен човек беше той, помисли си Петра. Очевидно между него и Карол съществуваше някаква отдавнашна история. И двамата добиваха малко смутен вид, когато говореха един за друг, а откакто той пристигна в Берлин, Карол беше много по-спокойна. Е, можеше само да им пожелае късмет. Знаеше колко важно беше да имаш връзка с човек, който е наясно с професията ти.

Тя се нагласи по-удобно, така че да може да извади бинокъла само с едно движение. Лежеше тук от часове, а не се беше случило нищо, само старият Матич дойде да нахрани прасетата. Тя се вторачи яростно в дебелата стара свиня, която се беше насочила с клатушкане към нея.

Поне не валеше.

Засега.

Тони лежеше на удобното легло и се наслаждаваше на хладния допир на памучните чаршафи. Не си спомняше кога за последен път е изпитвал такъв пълен покой. Със сигурност не е било по време на преследването на убиец. Но тази сутрин се чувстваше като плувец, който най-сетне се е добрал до спасителния бряг след нескончаема битка с вълните. Още от мига, когато видя Карол за първи път, той се опитваше да си изясни чувствата, които тя будеше у него.

Първоначално опита да се защити, като ги отричаше — защото не можеше да й даде сексуалното удовлетворение, от което тя се нуждаеше. После се опита да ги класифицира като „приятелство“, защото се опасяваше, че съвместната им работа обременява и двамата с прекалено много емоционален багаж. Накрая реши да избяга, на принципа „далече от очите, далече от сърцето“.

Всички тези стратегии се провалиха. Но сега комбинацията от едно малко синьо хапче и увереността, която му бе придала връзката с Френсиз, елиминира първата пречка. Втората пречка бе изличена от убеждението, че това, което бяха преживели заедно, можеше да ги направи по-силни, вместо да смути интимната им връзка. А сега и разстоянието между двамата беше изчезнало — и не беше настанал краят на света.